Ромина Тасевска е от запомнящите се, оставащи във времето миски. С гордост и малко тъга тя говори за „Мис България” – конкурс, който я направи известна. Тази година се навършват 10 години от коронясването й. Макар че бързо след това тя се омъжи и последва съпруга си в Тайланд – футболиста Дарко Тасевски, и днес не крие, че обича модата и подиума. През осемте години в азиатската страна Ромина стана майка на три деца. От повече от година е отново в България. В момента завършва магистратура „Биобизнес и биопредприемачество” в Софийския унивеситет. Вече има и планове за бъдещото си развитие, като иска да реализира собствена марка козметичен продукт. Как се справя с ученето, грижите за дома и децата, Ромина с усмивка говори пред LadyZone.bg.
Ромина, измина повече от година от завръщането ти в България – лесно ли понесе промяната?
С три деца бързо се свиква с всичко (смее се, б. а.)! Трябваше и да се преместим в по-голям дом, защото този, който имахме, ни стана малък. Заминахме двама за Тайланд – върнахме се петима... Чувствам се добре тук, най-вече имам време за моите приятели и близки, а това много ми липсваше! Харесва ми и климатът в България – имаме страхотно време!
Много e горещо в Тайланд...
Много... И тук някой като ми каже колко е топло, направо прихвам да се смея, защото явно не са наясно с температурите там. С Дарко много си коментираме, че по време на мачовете често прекъсват, за да пият вода. И той казва: „Какво ли ще им е на тези футболисти, ако играят в Тайланд?” Понеже там да играеш футбол в 15 часа е ужас!
Децата как се чувстваха по време на карантината и сега, кой ги гледа?
Те са много добре, въобще не усетиха карантината. Аз ги гледам. Имаме дворче и по-голяма част от времето прекарваме навън. Точно сега, като говорим (14 юли, б. а.), са в Северна Македония. Покрай дипломната си работа имам доста да пиша и пробвах една седмица с тях – не става! Абсурдно е с готвене, чистене, занимания с тях – четене на приказки, а аз да уча... И ги изпратих в Северна Македония. Роднините там са супер щастливи, защото не са ги виждали от шест месеца и повече. А децата не искат да се прибират, защото в момента там всичко се върти около тях. С Дарко се притесняваме да не затворят границите, понеже ръстът на заболелите скача, също като тук, но факт е, че ми липсват – 10 дни в Северна Македония са ми много. Вече съм ок да уча и те да са наоколо.
Предстои им училище, нали?
Дария ще бъде във втори клас, а Давид ще е в предучилищна група в нейното училище, за да свикне с обстановката. Само Антонио, милият, е в детската градина, но той се чувства прекрасно, там има приятели и не усеща липсата на брат си и сестра си.
Български и английски език ли говорят?
Да, а сега и македонски. Тези дни в Северна Македония са им напълно достатъчни, за да проговорят и този език. Те толкова бързо попиват и са много смешни, защото понякога в едно изречение може да чуеш много думи на различни езици.
И при теб си личи акцентът...
Да, дори понякога не мога да се сетя някоя дума на български. Смятат, че се правя на интересна, което не е така. Осем години в чужбина не е малко време, през което съм говорила предимно на английски. Затова ми случва да зацикля и да не мога да се сетя за подходяща дума, за да обясня какво имам предвид.
Разкажи за своето учене
В момента завършвам магистратура "Биобизнес и биопредприемачество” в Софийския унивеситет и ми предстои защита на дипломна работа в края на този месец.Изпратих вече една част от дипломната си работа, защото Софийският университет е закупил програма за плагиатство, която проверява дали не сме взаимствали изречения или цели абзаци от труда на други хора. Така че всичко, което пиша, трябва да е авторско или да посочвам източниците, от които е. Но ще се справя – няма път назад!
В биокозметиката ли искаш да се развиваш, или да участваш и в бизнеса на майка си?
Биологията ми е безкрайно интересна и с другото ми хоби – моделството, е прекрасно съчетание! За мен – науката създава красота и в нея трябва да се търсят всички отговори на въпросите: Как изглеждаме? Как може да подобрим външния си вид? На какво се дължи привлекателността ни?... Всичко това е наука.
Значи визията не е само правилно хранене и спорт?
Не, не е... Разбира се, това е важно, но не е всичко. Защото говорим и за гени, психология – вътрешна нагласа, за всичко комплексно като наука.
А какъв е бизнесът на майка ти и с какво ще си полезна в него?
Майка има езиков център за чужди езици в София и в Сандански. Идеята ми е да й помогна от месец септември, тъй като има няколко филиала и е трудно да бъде навсякъде по едно и също време.
А ти какви продукти използваш?
Дипломната ми работа е „Разработване на бизнес план за създаване на козметичен продукт”. В момента това е идея, която възнамерявам, след завършването и след усилена работа, разбира се, да реализирам на пазара и да използвам за себе си. Желанието ми е да разработя своя марка. Искам продуктът да отговоря на моята същност и да е полезен на жените, които са като мен – на 24-часов работен ден – с деца, собствен бизнес и ангажименти. Ще се стремя да им предложа това, от което те имат нужда.
Спортуваш ли?
Скоро не съм го правила. С Дарко си взехме велоергометър покрай карантината. И засега това ми е спортът.
Значи Господ те обича и начинът, по който изглеждаш, е ген?
Може да поспоря... Съобразявам се с какво се храня, а това, че не ходя на фитнес, не означава, че вкъщи не отделям време за упражнения. Но точно сега не мога да се разфокусирам, като излизам навън и да спортувам, защото след това, докато пак се концентрирам върху работата си, ми отнема доста време.
Ти промени прическата си, което беше повод за много коментари... Вярна ли е приказката, че „когато една жена не може да промени главата си отвътре, я променя отвън”?
Не знам защо считат, че жената изразява чувствата и мислите чрез прическата си. Не, за мен промяната беше една иновация, която исках да направя за себе си, както и да е нещо различно. По-скоро, може би се подстригах от практична гледна точка. Започнах да скъсявам косата си с появата на първото ми дете и така продължих, защото не можех да полагам грижите, които се изискваха за нея. С тези три малки деца косата ми беше постоянно вързана, бях си все вкъщи – не излизах, не ми трябваха нито букли, нито прически. И започнах да залагам на практичното. Когато имаш пет минути, за да се изкъпеш, защото децата са пред вратата, а след това нямаш време да я разресваш, да нанасяш балсам и да й отделяш толкова внимание, я скъсяваш. А и реших, че трябва да пробвам всичко, още повече, че така наистина ще разбера кое ми отива, с каква коса се чувствам по-добре. Вече може би се наситих на късата прическа и сега съм на етап, в който я пускам по-дълга. Няма нищо друго, заради което съм променила косата си.
Имаш ли определен фризьор, при когото ходиш?
Склонна съм да сменям фризьорите. В момента ходя при Жоро Петков, но това не означава, че съм била разочарована от предишните коафьори, както и, че няма да отида при друг. Просто обичам да експериментирам, да видя промяната, която ще направят с косата ми.
А докъде стигнаха промените в модния бранш?
Той е тотално спрял към момента. Донякъде това е оправдано заради пандемията Covid -19 и мерките, които се взеха. В последно време виждам, че нещата отново се случват и събития вече има, макар и рядко. На мнение съм, че за мода в България, не може да се говори. Имаме много талантливи дизайнери, които, предполагам, са се насочили към външните пазари и не разчитат на български клиенти. А и у нас са толкова криворазбрани идеите за красота и стил, според мен. Разбира се, че има предлагане и за нашия пазар, което отговарят на представите ни за модерно, но като цяло има какво да се желае от модния ни бранш, има накъде да се насочват усилията. Имаме и красиви момичета, освен талантливи дизайнери, но пазарът ни е малък.
Ти си напълно естествена като визия, как гледаш на прекаляването с корекциите по лицето и тялото, които жените правят днес?
Това е тема, по която има много, за което да се говори. Има тенденция при корекциите и тя е очевадна. Но това е въпрос на личен избор – ако тези момичета се харесват по този начин, значи има и мъже, които ги харесват такива... Уважавам желанието на всеки да изглежда така, както иска. За себе си съм решила да изглеждам по този начин, да се придържам към естествената красота, защото искам това да предам и на моята дъщеря. Децата страшно много ни копират и силно вярвам, че когато искаш да предадеш някакво послание на детето си, трябва да внимаваш какво говориш и как се държиш.
Тази година се навършват 10 години от коронясването ти за „Мис България” през 2010 г. Какъв път ти начерта този конкурс?
Толкова много неща ми се случиха за тези 10 години. Конкурсът „Мис България” ми отвори много врати, запознах се с хора, които само бях гледала по телевизията и съм им се възхищавала. А в момента имам възможност да комуникирам и да работя с тях. Дори се снимах и в сериала „Столичани в повече”, което трудно би се случило, ако не бях спечелила титлата.
Интересно ли ти беше да си актриса?
Страшно интересно... Колко ми беше странно случващото се и наблюдавах абсолютно всичко – как се подготвя сцената и осветлението, гледах другите актьори... Екипът беше невероятен! Това е опит... Но много рано намерих сродната си душа и пътят ми пое, може би, не както би трябвало за една „Мис България”. Ако не се бяхме задомили с Дарко, което предпочетох, може би щях да преследвам световните подиуми, да работя извън страната като модел. Аз наистина обичам модата, обичам да се снимам, да ходя по подиума, защото така изразявам най-добре себе си. Но така се случиха при мен нещата и се радвам, че взех това решение. С Дарко имаме прекрасни деца! Сега бих продължила да се занимавам с мода, но приоритетите ми са съвсем други. Мога да кажа обаче, че само хубави неща са ми се случили, след като получих короната. Малко се натъжавам, че конкурсът не запази тази стойност, която имаше тогава. Дори на моменти ми става тъжно, защото българската красота я има и трябва да я издигаме в култ, а ние по някакъв жесток начин я изкривяваме и конкурсите губят своя смисъл. В днешно време е много по-лесно да станеш популярен, като качиш в социалните мрежи една „по-хубава” снимка, така да се изразя. Но тогава „Мис България” беше един трамплин, който ти дава шанса да те забележат.
