Едно интервю, което започна в България и беше финализирано от далечен Тайланд. „Мис България 2010” – Ромина Тасевска, беше долетяла у нас с цялото си голямо семейство. Да припомним, че тя е съпруга на македонския футболист Дарко Тасевски, който от 6 години има договори с тайландски отбори. Двамата са родители на три деца – Дария, Давид и Антонио. Ромина разказва за престоя си в България, кой се грижи за децата тук, за пътуването до Македония, за изпитите си и изучаването на тайландски език, за силикона и пълната промяна при миските и, разбира се, за Коледа, подаръците и любовта, която е в основата на семейството й.
Ромина, намирам те в България. Къде си отседнала и за колко време?
Всяка година се прибираме поне веднъж в България и обикновено това се случва, когато Дарко приключи сезона с отбора си в Тайланд. Тази година това съвпадна и с началото на моята магистратура, записах „Био бизнес” в Биологическия факултет на Софийския университет. Една много модерна специалност с голяма перспектива.
Разбрах, че ходиш и на уроци по тайландски - трудничък език, спор няма...
Малко преди да се приберем в България започнах да уча тайландски език. Аз лично мисля, че дори много отлагах това, но не предполагах, че ще останем в Банкок вече 6 години. Права си, че е труден език, но на мен ми харесва и най-вече писането. Предполагам това е, защото преди съм се занимавала с изобразително изкуство и сега умея да изписвам много правилно техните букви.
Кой се грижи за трите ти деца у нас? Те наясно ли са откъде са, какви са родителите им и защо живеят в Тайланд?
Грижите за тях и тук се падат на нас с Дарко. Майка ми помага, когато може, защото тя работи. Но, като цяло, сме си заедно навсякъде и понякога чак ми е смешно. Дарко замина с момчетата до Македония за няколко дни, за да мога да ходя на лекции и да уча за изпити, а и неговото семейство да се порадва на децата. Аз - сама с Дария, нямам никакви проблеми и дори се чудя как съм си мислила, че е трудно с едно дете!
Децата възприемат Тайланд за техен дом и това е нормално, защото Давид и Антонио са родени и растат именно там, а Дария беше съвсем малка, когато заминахме. Те знаят, че аз съм от България, а Дарко - от Македония и че сме в Тайланд, заради работата на баща им. Винаги се вълнуват, когато се прибираме тук, и са в очакване да видят сняг. Тази година успяха да се порадват на снега за първи път.
Често казваш, че работиш на пълен работен ден като майка – опиши един свой ден.
С три деца дните не винаги са едни и същи, но обикновено един мой ден протича така: всяка сутрин ставам в 7 ч., приготвям закуска и изпращам децата на детска градина. Докато ги няма, се заемам с домакинската работа и едва след като приключа с нея, използвам останалото време за себе си. Оползотворявам го като ходя на фитнес, плувам и 3 пъти в седмицата ходя и на тайландски език. След като се върнат децата, им приготвям следобедна закуска (обикновено плод), а след това излизаме навън (водя ги на басейн, гимнастика, футбол, в комплекса с децата). Вечерят е около 19 ч. Към 20:30 ч. са в леглата с книжка и в 21 ч. са заспали.Това е обичайният ни план за деня и се старая винаги да го спазваме, за да могат децата да си изградят навици и режим и да живеем в мир и разбирателство.
Майка ми ни гостува в Тайланд веднъж в годината или когато ми се наложи да се прибера за изпити. На нея мога да оставя децата, за да заминем с Дарко някъде само двамата. Това се случва изключително рядко, така че гледаме да се възползваме от кратката си свобода.
Как ти се струва България сега и къде възнамерявате с Дарко да живеете един ден за постоянно?
Винаги се чувствам добре, когато се прибирам у дома. Но ми прави впечатление, че много се е застроилo и продължава да се строи безразборно и нелогично в България. Надявам се зелените площи скоро да станат приоритет на града. Дарко в момента има договор с „Кон Каен” ФК до края на годината и сме в очакване да подпише нов такъв и за следващия сезон. С отбора имаше два много успешни предходни сезона, но във футболното първенство в Тайланд винаги трябва да очакваш изненади. Надявам се да останем тук още и да не мисля за това какво ще става после.
Нямаш силикон и каквито и да било пластични корекции по себе си. Какво е мнението ти за уеднаквяването на уж ВИП жената - с нацупени устни, дълги коси, силикон?
Пластичните корекции са въпрос на личен избор и аз не намирам нищо лошо в тях, когато са естетически издържани и прикриват умело това, което намираме за наш недостатък. За съжаление обаче все по-често виждам жени, които са решили, че като ще дават пари за пластични операции, то поне да си личи, че са си правили такива. В България трябва да се води тежка борба срещу изкривените стереотипи за женска красота и модела „copy-paste”.
Мъчно ли ти е, че за Коледа няма да си в България?
Разбира се, че ми е мъчно! Вече толкова години на този светъл християнски празник сме далеч от семействата си и това е един от недостатъците, когато живееш в чужбина. В Тайланд няма сняг и е много трудно да почувстваш коледния дух на 33 градуса, но се старая да поддържам традицията. С децата обичаме да слагаме коледна украса, да кичим елхата и да оставяме подаръците под нея. Аз приготвям питка и постна вечеря за Бъдни вечер, а на Коледа... е тогава най-интересно е отварянето на подаръците
Как се празнува Коледа в Тайланд?
Тук няма Коледа, защото това е християнски празник, а тяхната религия е будизмът. Нямат и еквивалент на този празник, но имат много интересни техни - като тайландската Нова година - Сонгкран през април, Лой Кратонг - фестивалът на водата и други. Въпреки това местните се стараят да зарадват чужденците, като на много места има коледна украса и коледни дръвчета. Има голямо предлагане на продукти за Коледа и подаръци.
Разкажи ни коледна история, която те връща в детството?
Помня, че на едно коледно тържество в детската градина Дядо Коледа не дойде. Пяхме песни и го чакахме близо час и накрая се наложи баща ми да влезне в тази роля. През цялото време аз и брат ми се взирахме и се чудехме защо този Дядо Коледа ни е толкова познат и говори също като татко. Оттогава започнах да не вярвам в Дядо Коледа.
С Дарко си спомням една история от времето, когато още бяхме гаджета, беше малко преди Коледа. Разхождахме се навън, когато той ме попита дали имам „елка” у дома. Аз бях много изненадана от въпроса, защото не намирах причина да го интересува дали имам калкулатор вкъщи. Последва един много нелогичен разговор, докато накрая с много смях разбрах, че е имал предвид елха. Това беше първата дума на македонски, която научих.
Миналата Коледа децата искаха да ми помогнат с декорацията. Поискаха те сами да украсят детската си стая и аз да не влизам, за да бъде изненада. Е, наистина ме очакваше голяма изненада... Наред с украсата бяха взели и спрея за изкуствен сняг. Цялата стая беше бяла!
Какви подаръци искат твоите деца за тази Коледа?
Дария си пожела голяма сфера L.O.L с кукли в нея, Давид си поиска футболни обувки (поредните), а Антонио - храна и топка (той обича много да си похапва). Дария написа всички писма от тях за Дядо Коледа.
Как се обгрижва и съхранява любовта в такова многобройно семейство?
Любовта е в основата на всичко, но също така във връзката ни с Дарко има уважение и доверие. С Дарко се стараем да живеем в хармония, взаимно разбирателство и приятелство. Искаме да градим заедно и всеки мисли как да допринесе за това, а не да спорим и да се делим. Също така смехът е част от формулата, която изгражда стабилната ни връзка. Дарко има уникално чувство за хумор и с него винаги се забавляваме много. Това беше и първото нещо, което ме привлече от самото начало в него.
