Симон Вейл е фигура, чийто живот и кариера са белязани от изключителна смелост и непреклоност. Тя преживява една от най-мрачните епохи в човешката история и успява да изгради кариера, която променя живота на милиони хора и оставя дълбок отпечатък в европейската и световната политика.

Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е символ на неуморна борба за права и справедливост. Като министър на здравеопазването на Франция между 1974 и 1979 година, тя прокарва революционния закон за легализиране на абортите, известен като „Закон Вейл“, който подобрява живота на милиони жени и затвърждава името ѝ в историята. 

През 1979 година Вейл става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста в първия пряко избран парламент в историята на Европейския съюз. Тя е не само уважавана във Франция, но и вдъхновение за цяла Европа, благодарение на неуморните си усилия за съхраняване на паметта на жертвите на Холокоста и утвърждаването на европейските ценности и единство.

Нейната история е вдъхновяващ пример за силата на човешкия дух и неизчерпаемата воля за промяна.

ДЕТСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ ВОЙНАТА

Симон (Жакоб) Вейл е родена в Ница, Франция, на 13 юли 1927 г. в еврейско семейство. През 1944 година тя и част от роднините ѝ са арестувани и депортирани в нацистките концентрационни лагери Аушвиц-Биркенау, Бобрик и накрая Берген-Белзен. 

 

 

Симон и двете ѝ сестри успяват да оцелеят, но родителите ѝ и брат ѝ загиват в лагерите. След края на войната, през май 1945 година, Симон се завръща в Париж и започва да учи право и политически науки. През 1946 година се омъжва за Антоан Вейл.

Смелостта и отдадеността на Симон Вейл са вдъхновяващи, особено предвид нейните лични преживявания като оцеляла от концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“. Тези травматични събития от детството ѝ я мотивират за изграждане на обединена Европа – кауза, на която тя посвещава целия си живот. 

НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРИЕРА

Като магистрат, Симон Вейл започва да съветва министри на правосъдието, включително и Франсоа Митеран. През 1970 година става първата жена, назначена за генерален секретар на Висшия съвет на магистратурата. 

 

Продължи да четеш