Историята за романса между Ърнест Хемингуей и Марта Гелхорн е интригуваща, изпълнена със завладяващи моменти и трагични обрати. Любовта им пламва в навечерието на Втората световна война и умира малко преди края ѝ. И двамата са силни характери, писатели, журналисти и пламенни личности, които взаимно се изпепеляват.

  • Любовно късметче за 29 февруари: За единственото нещо, от което се нуждаеш
  • Смайващата реакция на Екатерина, когато разбра, че Ергенът иска 6 деца (ВИДЕО)
  • Любовно късметче за 28 февруари: За обичта, която подрежда всичко в живота
  • Защо Ергенът Алек Младенов иска да има 6 деца (ВИДЕО)
  • "Да"? По-щастливи и здрави ли са женените от хората, които никога не са сключвали брак
  • Любовно късметче за 27 февруари: За силата, която дава обичта към себе си и другите
  • Любовно късметче за 26 февруари: За най-важния човек, когото трябва да промениш
  • Любовно късметче за 25 февруари: За истинското значение да си красив
  • Ирина Карабаджак от "Ергенът" 2 за секса, енергийния обмен и защо жената обича с ушите
  • Любовно късметче за 24 февруари: За запълването на самотата с друг човек или чужди емоции

Хемингуей и Гелхорн се насърчават, подкрепят, а след като се разделят, отказват да говорят един за друг.

Любовта им пламва бързо, Хемингуей моментално е омагьосан от чара, остроумието и аристократичността на Марта. Младата журналистка също е силно привлечена от писателя. В едно писмо до приятелката си Елинор Рузвелт, тя споделя:

 

Пионерът във военната журналистика Марта Гелхорн и третата съпруга на Хемингуей, казва: „Защо трябва да съм бележка под линията в живота на някой друг?

 

Когато се срещат за първи път, Хемингуей е женен за втората си съпруга Полин Пфайфър, най-критикуваната от жените на писателя, наричана „Дяволът в Диор“. Говори се, че тя е „откраднала” писателя от първата му съпруга, която била мила жена с добро сърце. По това време Хемингуей живее в Кий Уест заедно с Полин и двете им деца, прекарвайки времето си в риболов и пиейки в месния бар Sloppy Joe's, където е и първата му среща с Марта.

Снимка: Getty Images

След запознанството си двамата прекарват няколко вълшебни дни заедно в разговори за политика, любовта на Хемингуей към Куба, книгите му и новия му ръкопис. Всички тези срещи се развиват пред очите на Полин, която е безсилна пред силното привличане между съпруга ѝ и младата журналистка.

ЛЮБОВНИЦИ В ИСПАНИЯ

В разгара на Испанската гражданска война през 1937 г. Хемингуей заминава за Барселона, за да започне снимките на документалния си филм. Не минава много време и Марта го последва като военен кореспондент за списание Collier’s. Хемингуей вече я очаква, подготвил ѝ е стая до неговата.

Сред дъжд от куршуми и бомбардировки, именно там започва тяхната афера. В началото Марта твърди, че не обича Хемингуей и не е физически привлечена от него, но му се е възхищава и е благодарна за неговото приятелство и лидерство в условията на ужасяваща война.

В края на 1937 г. Хемингуей се прибира в Кий Уест при жена си Полин, но вече за всички е ясно, че бракът им е към своя край. Марта остава на бойното поле в Европа, за да отразява военните атаки на Хитлер, които по-късно описава в романа си „Поразено поле“, обявен за едно от най-въздействащите ѝ художествени произведения.

ЛЮБОВТА РАЗЦЪФТЯВА ВЪВ „ФИНКА ВИХИЯ“

Потънал в мъка и мисли за Марта, Хемингуей започва да пие обилно още от сутринта. Не издържайки обстановката у дома, заминава за Куба, уж да пише. Малко по-късно, Марта се присъединява към него, откривайки го пиян между две разхвърляни и мърляви стаи - една за писане и една за спане.

Потресена от гледката, която я посреща, се заема с търсенето на дом, в който двамата могат да се отдадат един на друг и писането. Открива изоставена, но изключително артистична къща в Хавана наречена „Финка Вихия“. Двамата заживяват там, което слага края на брака между Хемингуей и Полин.

Снимка: Getty Images

Сватбата между двамата писатели не се бави и 21 ноември 1940 г. Двамата се женят. Един журналист описва динамичната двойка като съюз между „кремък и стомана”. Животът в Хавана за новата двойка е изпълнен с романтика, любов и дълги следобеди на писане. Кубинската идилия не трае дълго.

Втората световна война e вече в разгара си, а душата на амбициозната Марта я дърпа към военното поле, за да отразява военните събития. Тя често пътува, което силно натъжава сърцето на Хемингуей. Той споделя пред близък приятел:

 

Щастлив съм с нея. Тя е точно това от което се нуждая. Обеща ми, че ще спре да пътува и ще си остане в къщи.

ВОЙНАТА В СЪРЦАТА

Бомбардировките над Пърл Харбър и влизането на Америка във войната обаче още повече нажежава отношенията между двойката. И двамата се фокусират върху работата си, а напрежението вкъщи става непоносимо. Спасението идва, когато Марта заминава за Карибите, за да отразява подготовката на военните за влизането във войната. По време на пътуването си двамат си разменят мили и интимни писма. Той ѝ пише колко му липсва, а тя му казва, че ще приключи с кариерата си на репортер и ще си остане в къщи при него и ще е примерна жена.

Снимка: Getty Images

Завръщането ѝ е щастливо, двамата осъзнават, колко много са си липсвали. Прекарват лятото щастливо, но закратко…

Запоите на Хемингуей вгорчават живота на Марта, скандалите не закъсняват, а писателят видимо е нещастен у дома. За да се спаси от този „ад“ у дома, Марта заминава за бойното поле в Европа. Моли съпруга си да я придружи, но той ѝ отказва. Преди да замине, тя му пише нежно писмо:

Ти ми принадлежиш…Животът ни е толкова разнообразен… Ще се опитам да бъда красива за теб дори когато остарея, ако не успея, ще се опитам да бъда по-добра. Обичам те много.

Завръщането ѝ у дома обаче поставя началото на края на техния бурен брак. Двамата се карат постоянно, а някой слухове твърдят, че писателят не един и два пъти е посягал на жена си.

КРАЯТ НА ЕДНА ЛЮБОВ, ПЪЛНА С ПРОТИВОРЕЧИЯ

Марта разбира, че с бракът ѝ е свършено след предателството на Хемингуей. Тя е трябвало да замине като кореспондент в Лондон, за да отразява военните събития, но Хемингуей, зад гърба, ѝ взима позицията и заминава вместо нея. На своя глава Марта тръгва сама за Англия, на борда на норвежки товарен кораб. В писмо до приятели тя пише:

Той е добър човек. Но може би е неподходящ за мен. Чудя се дали въобще връзката ни някога е била сполучлива. Прекалено много се караме. Всичко отива по дяволите и съм тъжна до смърт.

Тъжният край на бурната им връзка става официална през 1945 г. След раздялата си в Лондон се срещат още два пъти в живота си, случайно в Париж и за финализирането на развода си. Двамата не говорят един за друг до края на живота си.

Марта Гелхорн е обичала силно съпруга си, но отказва да пожертва собствените си мечти - „Моята амбиция - това ми се струваше най-мръсната дума от всички“ - за да успокои властното му его. Притисната от всички страни, тя „не може да излезе от сянката му“. Нейната проза непрекъснато е сравнявана с неговата и тя е принудена да се съревновава с него, „рамо до рамо и перо до перо“.