Миряна Башева е едно от най-обичаните имена в българската поезия. И въпреки че гласът на талантливата поетеса завинаги замлъкна преди пет години, нейните стихове остават живи в сърцата на почитателите на словото.

Родена в София на днешния 11 февруари, през 1947 г., Миряна израства сред богат културен и интелектуален свят, който оформя не само таланта, но и духа ѝ - силен, независими и винаги искрен.

Отиде си голямата поетеса Миряна Башева. Починала е в съня си

Корените на един неповторим талант

Миряна е дъщеря на Иван Башев - виден български политик и външен министър в периоди на големи обществено‑политически промени. Въпреки привилегиите, които ѝ носи животът в известно семейство, тя избира да върви по свой собствен път, изпълнен с творчески експерименти и лични търсения.

Образованието ѝ започва в Английска гимназия в София, а по‑късно учи английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Следва живот отдаден на поезията – която я влече в непредсказуеми посоки.

Поезия, която „пее“

Башева започва да пише сравнително късно, около 23‑годишна. Но това има своите плюсове - когато започва да прави това, тя вече е осъзнат човек, който знае какво иска да изрази чрез словото. И пише със собствен, неповторим стил - един ритъм, който сякаш иска да бъде изсвирен, а не просто прочетен. Поетичната ѝ мисъл е мелодична и проникновена. И със забележителна оригиналност и доза хумор.

Много от стиховете ѝ стават текстове на популярни български песни, изпълнени от легендарни изпълнители като Богдана Карадочева, Йорданка Христова, братя Аргирови, Михаил Белчев и други.

Работа зад думите

Творчеството на Миряна не се ограничава само в поезията. Тя е и активна и в журналистиката - работи за списания и вестници, в  Българската национална телевизия, както и в Студията за игрални филми „Бояна“.

Пише и сценарии - включително за игралния филм „Последни желания“ (1983) по покана на режисьора Рангел Вълчанов, както и за няколко негови документални филма. Този творчески преход от поезия към кино добавя нови измерения в нейния артистичен свят и показва, че думите ѝ могат да бъдат както музика, така и визуално преживяване.

Снимка: bTV

Книги и обществено признание

Светът познава Башева и чрез нейните поетични книги -  сред тях са „Тежък характер“ (1976), „Малка зимна музика“ (1979), „Сто години суета“ (1992) и „Ние сме безнадежден случай“ (1997). Тези заглавия говорят за широтата на нейния диапазон -  от лични портрети до социални и философски размишления.

Стихове са превеждани на много европейски езици, включително английски, немски, френски и руски. Има и такива, които са включени в антология с българска поезия, издадена в САЩ.

Ярка личност в света на словото

Миряна не е просто поет - тя е силна, понякога провокативна фигура, известна с оригиналността и „тежкия си характер“, както самата тя признава с усмивка. Почти всички, които я познават, я описват като човек със силна индивидуалност - интелигентен, директен, с чувствителност към света и към хората около себе си.

Любопитното за Миряна е, че се омъжва доста млада - едва на 19 г., за свой съученик, днес известен невролог. Прави го, за като своеобразен бунт към родителите си, които са против връзката ѝ. Ето защо, без ничие позволение, тя и избраникът ѝ, сключват тайно брак. От брака им се ражда дъщерята Марина. И въпреки че по-късно се разделят, те остават близки приятели, а Башева винаги е подчертавала, че именно на съпруга си дължи много в формирането си като поетеса.

Леда Милева - майката на

Краят на една епоха - и началото на много спомени

На 12 юли 2020 г. поетесата Миряна Башева си отива от този свят на 73‑годишна възраст, оставяйки след себе си богат литературно наследство. Тя издъхва в съня си, след получен инсулт.

За мнозина остава „поетесата на космическата нежност“ - прозвище, което прекрасно резонира с дълбочината на нейното творчество.

И днес, в памет на голямата българска поетеса, нека си припомним нейния емблематичен „Тежък характер“:

Като камък на шия
Като белег от нож
Като черна шамия
Като стар меден грош
Все те нося по мене
Нищо, че ми тежиш
От глава до колене
Нищо, че ме болиш!
Като знак за магия
Като биле за жар
Като люта ракия
Като бял хвърлен зар
Все те нося по мене
Нищо, че ми тежиш
От глава до колене
нищо че ме болиш!

Цял живот - студ и огън
Клетва и благослов
Добро утро и сбогом
Моя трудна любов.

Както и едноименната песен, създадена по текста и изпълнена от голямата Йорданка Христова.

А отскоро една софийска улица носи името на голямата поетеса:

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK

Последвайте ladyzone.bg във VIBER