Голямата българска поетеса Миряна Башева е починала днес, на 12.07.2020 г. Тя е починала в съня си.

Родена през 1947 г., тя е автор на много текстове на песни и сценарии. Прописва стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността.

Миряна Башева. За кожата на една поетеса.

Интервю с Миряна Башева - за любовите, поезията, зависимостите, за миналото и настоящето - от Мира Баджева

Не случайно става търсен автор на текстове на популярни песни. През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм "Последни желания" (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Няколко стихотворения на Миряна Башева

Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица прехвърчи
и въртоп по улици бездънни се
разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нощ,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.
И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш: Аз съм тук.

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.