Кое море да бъде - българското или гръцкото? Това е въпросът, пред който се изправят мнозина всяко лято. Едни държат на разнообразието, други на изпитаните летни емоции. Някои избират да заложат и на двете поне по веднъж през горещия сезон. Все повече хора обаче, дори сред живеещите по Черноморието, предпочитат да се къпят в нечии чужди води и най-вече тези на южната ни съседка.
Множеството острови и курорти на Егейско море ни примамват отвсякъде с чисти плажове, добро обслужване и бурен нощен живот. Къде обаче да отидем за една спокойна семейна почивка? Остров Тасос е идеалното място, защото макар да е популярна туристическа дестинация, все пак е успял да си запази лукса да предлага необходимия комфорт за всеки нуждаещ се от пълен релакс.
Приятните мигове в компанията на близките ви хора пък зависят изцяло от вас и вашето желание да си отдъхнете от всичко и дори да прекарате повече време далеч от мобилните си телефони, необезпокоявани от сигнали за съобщения, имейли, обаждания и прочее.
Пътят до Тасос от София през ГКПП "Кулата" означава да се преборите с жестокия трафик през Кресненското дефиле, за да се окажете след това заложник на километричните задръствания, който се образуват там. Може и да имате късмет, ако изберете добър час за вашето тръгване.
На гръцка територия стриктно спазваме ограниченията по пътя – санкциите са страшни – от отнемане на книжка за три месеца до сваляне на номера. В Гърция плащаме 2 евро на входа на магистралата, която стига почти до Керамоти – мястото, от което е най-умно да се хване ферибот. Има хора, които правят грешката да го направят от Кавала, като така чакат повече, защото фериботите отплават по-рядко, по-скъпо е и клатушкането по вода е близо два часа и половина.
В същото време от Керамоти огромните кораби потеглят на всеки 20 минути и щом отплава един, неговото място веднага заема друг. В повечето случаи може да се качите на момента, но в пиков сезон (какъвто е август) може да ви се наложи да изчакате едва 15 минути преди да качите автомобила си на плавателния съд и да потеглите към рая. До който ще стигнете само 30 минути по-късно. Фериботът струва 4 евро на човек, 20 евро за голяма кола и 15 за по-компактна.
Гларуси и чайки прелитат покрай нас. Предварително сме се подготвили с бисквити, за да храним дружелюбните птици, които изобщо не се страхуват от нас. Докато се усетим (минал е едва половин час), корабът вече хвърля котва и слага началото на перфектната ни почивка.
В хотела в град Тасос, който посещаваме вече пета година, ни посрещат с възклицания, целувки и хиляди въпроси как сме и как е в България. Типично гръцко отношение. Тук няма да видите намусена физиономия, която само чака да ви вземе парите, а напротив - ще срещнете приятелско отношение във всяко заведение и хотел. Още от вратата, така да се каже, на човек му става ясно, че в следващите дни за него ще отсъстват всякакъв вид напрежение и неудобство, които да затормозят почивката му.
Няма как още през първия ден да не се отправите към плажа на града, където все още важи промоцията за безплатни шезлонги за клиентите на всеки бар. Единственото, което трябва да направите е да си поръчате едно фрапе. Морето почти винаги е спокойно и е лишено от опасните течения, които дебнат в Черно море, така че ако сте с по-малки деца, може да бъдете напълно спокойни. На повечето места морските таралежи и краставици са прецизно почистени, но все пак един чифт водни обувки няма да ви бъде в повече.
Ако се гмурнете край скалите на бар "Karnagio", със сигурност ще намерите поне няколко скелета на таралежи и черепи на морски краставици, застинали в красиви форми, които биха зарадвали малчуганите по плажа. Следобеда пък просто приканва към разходка из града – навсякъде има древни гръцки светилища, а в гората над града ще откриете крепост и прекрасен амфитеатър, който с всяка година става все по-красив, тъй като местните влагат много в реставрирането му.
Не бива да подминавате и малкия храм на ръба на скалите близо до амфитеатъра, а след като го посетите с чиста съвест може да се отправите за вечеря към нашето любимо заведение – "Simi". Посрещането е подобно на онова в хотела – гърци ни поздравяват, но не на аглийски или на техния роден език, а с чисти български слова: "Здравейте! Как сте?". Голяма част от персонала също е от България, така че, ако не разбирате нещо от менюто, те с усмивка ще ви помогнат и ще ви препоръчат най-доброто. "Simi" всъщност е най-доброто заведение на острова от десетилетия насам, така че не се колебайте, ако стомахът ви тегли натам абсолютно всяка вечер. Вечеря за трима ще ви струва най-много 60 евро.
След вечеря слънцето вече е готово да отстъпи пред идването на нощта, разкривайки една от най-красивите гледки. Всички се спират, за да направят снимка на този залез. Вече е започнал да работи и лунапарка на брега на морето – чудесно място за всички, които са отишли на почивка с малки деца.
Спокойствието е ненарушимо, защото най-близката дискотека (както се пошегува дори един от сервитьорите там) е в Слънчев бряг. По брега ще намерите няколко барчета, които са заложили на спокойния джаз по време на своя Happy Hour, в които може да изпиете един коктейл за 5 евро, докато вълните се разбиват в краката ви. След това, ако все пак ви е залипсвал шума, имате възможност да се разходите по най-натовареното място на острова – уличката с магазините за сувенири. Оттам имате възможност да си купите зехтин и не се изненадвайте, ако продавачката (която се оказа българка) заговорнически ви посъветва да вземете тъмната бутилка, а не тази, която вече сте избрали. Дамата ни спря от "грешката" да си купим и вино с думите: "Къде сте видели гърци да правят вино, особено на остров?"
На сутринта идва ред на поредната дилема - кой от многобройните плажове да посетим. Решаваме всеки ден да се отбиваме на различно място.
Започваме от "Алики". Там ни изненадва новата промяна при концесионерите – шезлонги няма, а цените в ресторантите са леко повишени. Това не ни плаши, тъй като сме карали 20 минути през удивителните гори, изпълнени със страшни завои и слизаме долу на плажа. С чифт обикновени очила за плуваме се радваме на рибите, които плуват покрай нас, на малък октопод, който се крие под камък и оранжево-лилава медуза, която на пръв поглед изглежда опасна, но всъщност е по-безвредна дори и от безцветните мекотели в Черно море.
На следващия ден се отправяме към "Златния плаж", където ни искат 7 евро за два шезлонга и чадър, но без задължителна консумация. Въпреки това си взимаме по едно фрапе и се наслаждаваме на величествените планини, които са се надвесили над водата. Ивицата е огромна и място има за всички, а в нейния край има скали, от които ентусиастите могат да поскачат в морето.
Най-близкото място до градчето Тасос е плажът, който най-много ни спечели - "Tarsanas". В 9 сутринта все още празно, а към обяд плажуващите го изпълват, но спокойствието продължава да царува. Лазурносините вълни мият брега в един малък оазис – шезлонги под балдахини, хамаци и столчета почти в самата вода те карат да се чувстваш като кралска особа. Във водата пък има и платформа за хващане на тен, до която се стига... с плуване. На обяд хапваме в таверната на плажа и облизваме пръстите си – не сме яли по-вкусни калмари. А обядът ни струва едва 40 евро.
На острова човек е изкушаван от още куп интересни занимания – пътуване с лодка до "Мраморния плаж", тъй като разумен човек не би жертвал колата си по разбития планински път, целодневно плаване на яхта с включен обяд за онези, които не страдат от морска болест, както и обиколка на острова и останалите му малки градчета. Те са още по-спокойни, но са по-скоро за хора, които не искат въобще да имат срещи с други туристи. Ако човек е достатъчно смел, може да посети и известната местност – "Гьола". Скалният басейн обаче е по-впечатляващ на снимки, отколкото по време на потенето при изкачването му. Още повече, ако има вълни и къпането е почти невъзможно, удоволствието съвсем се изпарява.
След няколко дни на пълен релакс идва време да качим колата си обратно на ферибота. Багажникът и е пълен с маслини, зехтни и подправки за сулваки. Качествени продукти, които трудно могат да се открият в България. Пътят към дома е по-дълъг от този на отиване към Тасос. Че на кого му се иска да си тръгва оттам?
