Когато изкуственият интелект започна да пише вместо нас имейли, есета, дори поетични обяснения в любов, мнозина въздъхнаха с облекчение. Най-сетне някой, който не допуска граматически грешки, не забравя главни букви и не се колебае между пълен и непълен член. Но тук се крие нещо обезпокоително - дали ChatGPT всъщност не води до закърняване на онова, което ни прави хора, а това е способността да мислим?
На този въпрос се опита да отговори ново изследване на прочутата „лаборатория“ за MIT Media Lab, ръководенa от д-р Наталия Космина. Тя и нейният екип събраха 54 доброволци на възраст между 18 и 39 години от района на Бостън. Задачата им изглеждаше проста – да напишат няколко есета по образец на SAT тестовете, онези същите, с които американските ученици кандидатстват в университетите. Темите бяха далеч от скучни - „Етиката на филантропията“, „Проблемът с твърде многото избори“ и други подобни интелектуални главоблъсканици. Имаха по 20 минути на есе, като през това време мозъчната им активност се измерваше с електроенцефалограф в 32 различни зони на мозъка.
Участниците бяха разделени на три групи. Първата използва ChatGPT за помощ при писането. Втората разчиташе на класическия Google. A третата? На нещо позабравено, но безценно - собствените си мозъчни клетки. Без никакви помощни средства, без чатботове и търсачки. Само с мисъл и клавиатура. Резултатите бяха категорични и донякъде тревожни. Групата, която използва ChatGPT, показа най-ниска мозъчна активност, особено в зоните, свързани с творческото мислене, паметта и езиковите комбинации. ЕЕГ графиките ясно отразиха спад в алфа и тета вълните, а онези, които обикновено са активни, когато създаваме нови идеи или задълбочено анализираме. Колкото повече пишеха, толкова повече участниците ставаха пасивни. До третото есе повечето просто копираха и поставяха текст от ChatGPT, с минимални редакции. Както образно се изрази д-р Космина, „накрая изглеждаха така, сякаш не знаят дали пишат есе или попълват банков формуляр“.
Тези, които не използваха никакви дигитални помощници, показаха най-висока мозъчна активност. Тя бе особено силна в алфа, тета и делта вълните, свързани с творчески процеси, семантична памет и фокус. Освен че бяха по-ангажирани, участниците от тази група изпитваха и по-голямо удовлетворение от собствените си текстове. Те се гордееха с мислите си и дори когато те не бяха съвършени.
Групата, ползваща само Google, се нареди по средата – активно мислеща, но не толкова оригинална. Информацията бе използвана като източник, не като заместител на мисълта. Те не се отказаха от самостоятелното мислене, просто го обогатиха с търсене.
Интересен момент настъпи при финалния тест - всички участници трябваше да напишат отново едно от предишните си есета, но този път с разменени роли. Онези, които досега разчитаха на ChatGPT, вече трябваше да пишат без помощ. Оказа се, че повечето дори не помнят за какво са писали. Техният мозък не е съхранил информацията. EEG апаратът регистрира слаба активност в зоните, свързани с паметта. Космина обобщи: „Те не само не можеха да възпроизведат аргументите – някои дори не помнеха темата.“
Обратно – групата, която първоначално е писала без помощ, сега получаваше достъп до ChatGPT, но продължи да мисли активно, използвайки AI като допълнение, а не като патерица. Това потвърждава нещо важно- ако вече сме изградили умения за критично мислене, изкуственият интелект може да бъде полезен съюзник. Но ако разчитаме изцяло на него, няма как да се научим да мислим самостоятелно.Особено красноречив беше коментарът на двамата учители по английски език, които оцениха есетата, без да знаят кой ги е писал. Те описаха текстовете, създадени с помощта на ChatGPT, като „безлични“, „с шаблонна структура“ и най-смущаващо като „текстове без душа“. Те бяха пълни с повтарящи се изрази, клиширани идеи и тотална липса на индивидуалност.
„Страх ме е, че до няколко месеца някой ще предложи детски градини с ChatGPT. Това би било катастрофално, защото детските мозъци са най-уязвими“, казва д-р Космина. Тя не крие тревогата си от бъдещето, в което децата се учат да пишат с помощта на изкуствен интелект, преди изобщо да са се научили да мислят. Междувременно, тя и екипът ѝ работят по ново изследване, този път за ефекта на AI върху начинаещите програмисти. Според предварителните резултати, там ситуацията е още по-плачевна – младите разработчици често не могат да обяснят кода, който „са създали“ с помощта на AI, а в някои случаи дори не разбират как работи.
Макар изследването все още да не е преминало през официална рецензия и да се базира на сравнително малък брой участници, посланието е ясно: прекомерната употреба на AI може да потисне креативността, паметта и способността за самостоятелно решаване на проблеми.
Или, както би го казал самият ChatGPT (ако имаше чувство за самоирония): „Мога да напиша вашето есе, но не мога да го осмисля вместо вас.“
Вижте повече за ChatGPT в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
