Вълшебен глас, очарователна усмивка, в черно-бяла версия или в пленителна червена рокля, Михаела Филева е име, което се наложи в музикалните среди. 27-годишната певица, родена във Велико Търново, съвсем скоро издаде втория си албум, който носи многозначителното име „Нова страница“. Какви нови неща се случват в личния й и професионален живот, кои са джедаите около нея и какво е склонна да прости - всичко това певицата споделя в интервю за LadyZone.bg.
Разкажи повече за горещия си албум “Нова страница”. Всъщност за какво отваряш нова страница?
Албумът излезе на 29-ти май. Новата страница, която отварям с него, е основно творческа, тъй като, за разлика от първия ми албум, където бях автор или съавтор едва на 5 от песните, включени в него, в този не участвам в създаването само на една от тях. По-смела съм в идеите и реализирането им, сякаш малко по-зряло звучат нещата. В албума има и цяла акустична част от 6 парчета, едно от които е озаглавното “Нова страница”, както и кавър на може би най-любимото ми парче от близкото минало - “Шоколад” на група “Остава”. Има и колаборации с други артисти - две песни с Pavell и Venci Venc’, две с Искрата и с други. Отваряме нова страница и с обложката на албума. За първи път в България, тя е заснета само с мобилен телефон, който беше поверен във вещите ръце на фотографа Вера Гоцева.
Какъв е коментарът ти за наградите на БГ Радио? Разочарована ли си, очакваше ли да получиш награда, все пак имаше 3 номинации?
За 16-та поредна година в Благоевград се проведоха годишните музикални награди на БГ радио, които са много ценни за нас, артистите, на първо място, защото в тях гласуват слушателите. Това ни дава възможност да разберем от първа ръка каква е музиката, която най-много вълнува хората в момента. Много радостна за мен е равносметката от тазгодишното издание, защото най-отличеният от хората проект беше една песен с послание, която ще остане във времето. Става дума за “Гълъбо” в изпълнение на Миро - смислен текст и красива музика с автор Вида Пиронкова и въздействащо видео на режисьора Васил Стефанов. Това че все по-явно хората отличават качествените и смислени проекти, е по-обнадеждаващо и мотивиращо и от лична награда, така че разочарование в никакъв случай няма. Благодарна съм, че съм сред номинираните и трудът ми е оценен. Относно статуетките - след трите поредни награди за БГ Изпълнителка е нормално наградата да отиде при някой от останалите колеги, които през годините, също като мен, работят усърдно.
Какво е отношението ти към наградите, все пак те са признание и оценка за труда на артиста? Помниш ли първата си награда и коя е най-скъпата за теб?
За мен ценното в наградите е стимулът, който ти дават да продължаваш да работиш. Мотивацията идва от това, че ги получаваш днес, но те са “потупване по рамото” за изминал период. Затова просто продължаваш да действаш - смирено и методично, “забравяйки” признанието, секунда след като го получиш. Със сигурност наградите са най-важни в началото, когато имаш нужда от повече потвърждения, че си на прав път в музикалното си приключение. В подкрепа на това споделям, че безспорно една от най-ценните награди, които съм получавала, е наградата за БГ дебют пред 2013-та година, след като станах артист на “Монте Мюзик” и за първи път започнах да изпълнявам собствена музика. Първата ми награда беше първо място в международния конкурс “Звездици за Лора” в гр. Свищов. Това беше форум за млади изпълнители от Европа, като критерият за оценяване и съответно получаване на награда беше единствено вокалното майсторство. Като дете и тийнейджър, благодарение на музиката, имах възможност да обикалям цяла Европа на подобни конкурси и фестивали - Франция, Италия, Полша, Молдова и много др. Това си беше сбъдната мечта - пътувахме, пеехме, забавлявахме се, създавахме нови приятелства с хора на нашата възраст, които се вълнуваха от същото, което вълнуваше и нас - съмишленици от различни държави, с някои от които продължаваме да поддържаме близки контакти и до днес.
Лятото започна - какво ти предстои?
Снимахме видеото към песента ми “Играем за победа”, която е част от втория ми албум “Нова страница” и е заедно с Искрата. Получи се страхотен, супер зареждащ и свеж проект, който видя бял свят на 27 юни. Музиката написахме заедно с Искрата, а за текста едно рамо удари и Мила Стоянова. Успоредно, в момента съм част от турне, което минава през площадите на всички по-големи градове в България, в компанията на някои от най-популярните музикални артисти в момента. В малкото почивни дни между пътуванията и концертите си подарих и вълнуващото приключение да гледам на живо концертите на Lenny Kravitz, Beyonce, Justin Timberlake, Sting, Depeche Mode, Ed Sheeran, U2 и Rita Ora... и това само до септември. Така че ще бъде много музикално лято.
Кога усети, че си разпознаваема?
За първи път усетих, че хората започнаха да ме спират след участието ми в “Х Фактор” - беше адски странно! Возиш се в градския транспорт и забелязваш как някой те зяпа. Първо си мислех, че въпросният човек ме познава - отивах да го поздравя и да питам откъде се познаваме. Просто съзнанието ми още не успяваше да асимилира това, че след няколко показвания по телевизията, без дори да имаш собствена музика, е възможно хората да те запомнят. Беше малко незаслужена симпатия, но това е магията на телевизията.
Как ще опишеш времето от тогава до днес?
За тези 7 години пораснах доста. По-осъзната съм, по-малко наивна, по-наясно съм какво искам от себе си, от другите, каква искам да бъде музиката ми, каква да бъда аз като артист, автор и човек.
Как гледаш на славата, която дава, но и много взима?
Популярността е средството, чрез което музиката, която създаваш, успява да стига до хората. Просто един от страничните ефекти на професията ни. Със сигурност е моментът с две страни, но сякаш, когато славата не е самоцел, повече ти дава, отколкото ти взема.
Имало ли е моменти, в които си се отлепяла от земята? И има ли приземяване?
Не съм имала моменти на превъзнасяне, твърде самокритична съм за това. А и имах късмета да срещам правилните хора в средата ни, общуването, с които не ми е позволявало да се помисля за “голямата работа” и за миг.
А кой те разочарова и с какво?
Имало е разочарования по пътя, но всяко от тях съм превръщала в урок - не се паря два пъти от един и същ огън.
Кои са хората, които повярваха в теб, и на кого ще си винаги благодарна?
Заслужаващите внимание са хората, които са били до мен и които са повярвали в идеите ми и в таланта ми. На първо място майка ми - Албена, която ми даде свободата да избирам сама, нищо повече не е нужно на дете, което иска да се занимава с изкуство - само да не му подрязвяаш крилете. После първият ми учител по пиано и вокален педагог Петя Кръстева. Румяна Начева, която беше човекът, с когото пътувахме по споменатите фестивали из Европа. Кандидатствах в Националната музикалната академия “Панчо Владигеров” - като студент там, освен на преподавателите ми Стефка Оникян и Христо Йоцов, съм безкрайно благодатна и на всичките си колеги за изключително вдъхновяващата среда и за това, че съм успявала, благодарение на тях, да се чувствам по единствения правилен начин за един млад музикант, а именно търсеща, намираща се, експериментираща и неспирно любопитстваща. Успоредно с академичната среда, ми се случи и “Х Фактор" и срещата с екипа на “Монте Мюзик”. Тук в главните роли са Магдалена Сотирова и Графа. Благодарна съм им за подадената ръка, за взаимните уроци, за това, че дори 6 години по-късно виждам смисъл в партньорството ни и за вярата, че най-доброто предстои.
Клюките, жълтите писания... нараняват ли те, или се научи да ги игнорираш?
В началото много ме нараняваха, продължавам да не разбирам логиката на измислените клевети, но се научих да не се впечатлявам от липсата на професионализъм и всякаква етика в тези псевдо журналисти, и да се смея на скалъпените им истории.
Какво си склонна да простиш и какво за нищо на света?
Нямам никакъв проблем да прощавам или да кажа “извинявай”, когато съм сгрешила. Вярвам, че като хора, всички понякога имаме нуждата да сверим личния си барометър за редно и нередно и в това няма нищо лошо или страшно. Опитвам се да стоя далеч само от неискреност и простащина.
В личен план повече добро или лошо срещна по пътя, или всичко е част от уроците на живота?
Много съм срещала и от двете. Късметлийка съм близкият ми кръг от приятели да са джедаи от светлата страна - интелигетни, толерантни, разбиращи и истински добри, но хорската лошотия си остава от нещата, от които най-много ме е страх.
Има ли човек, с когото споделяш всичко, и с какво е заслужил доверието ти, ако има такъв?
Ежедневието ми е изключително вълнуващо, динамично и разнолико, дните ми рядко си приличат един с друг. Така че трудно би имало човек, с когото да съм нон-стоп, или да споделям всичко. Със сигурност най-много от времето си прекарвам с хората, с които работя. Това ни позволява да сме много близки, да не сме просто екип, а истински приятели. Качествата, на които адски държа, не само в работна среда, са отдадеността, отговорното отношение към нещата, които те вълнуват и, разбира се, - искреността.
Как определяш доверието?
Питайки ме конкретно за доверието, в песента си “Филм за двама”, имам един ред за него - “счупено трудно лепи се в страх." То се подарява, а загубено, трудно се връща.
Опиши със заглавия на твои песни...
Първата си детска любов
“Опасно близки”
Първата зряла любов
“Пети елемент”
Раздялата
“Последни думи”
Продължаването по пътя
“Нова страница”
Щастието
“Без етикети”
Творческия ентусиазъм
“И аз съм тук”.
