Ива Лапатова и Янита Кирова или д-р Куку и д-р Пипи слагат маските на клоуни и даряват радост на болните деца. Двете дами са поели нелеката задача да разсмиват малките пациенти в 4 болници в столицата – МБАЛ Националната кардиологична болница, УМБАЛСМ „Пирогов”, Аджъбадем Сити клиник Болница „Токуда” и Специализираната болница за активно лечение на детски болести – „Проф. д-р Иван Митев”.
Ива, Янита, и двете ли сте майки – представете се?
Ива: Родена съм в Разград. Там завърших гимназия „Екзарх Йосиф“, а от 7 години живея в София. Завърших специалност „Театър на движението – Пантомима”, в класа на доц. Александра Хонг и проф. Александър Илиев, след това – магистратура, специалност „Хореографска режисура в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и в момента съм докторант в същия университет - специалност „Хореография”. На 27 години съм и от 5 месеца съм щастлива майка на бебе Катерина.
Янита: Родена съм в София и от 33 години живея в столицата. През 2008 г. завърших бакалавърска степен по „Туризъм“, а малко по-късно и магистърска - „Културен туризъм“ в Софийския университет. Последната година от обучението си в Университета заминах за Кипър по програма „Еразъм”, където попадах на финландски студенти по същата програма, но обучаващи се в сферата на изкуството. Поради качествата на тялото ми, останали от художествената гимнастика, която тренирах като дете и любовта ми към театъра, кандидатствах и бях приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Театър на движението – Пантомима”. Завършихме с Ива през 2016-та. В момента работя по своята докторска дисертация към ИБЦТ - БАН, развивам своята професионална кариера заедно с Ива, а вкъщи тичам след едно малко, лазещо и страхотно 10-месечно бебе – моят син Емил.
Какво ви събра и кога се роди идеята да забавлявате малките пациенти?
Ива: Намерихме се в 103-та аудитория на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, може би август месец беше през далечната 2011 г. През обучението ни в академията разбрахме, че когато сме тандем нещата ни се получават добре.
Янита: Оттогава сме като „Куку и Пипи“, но не докторите Куку и Пипи, такива станахме малко по-късно. Първата ни стъпка беше създаването на Школа за пластически театър „Училище за щастие“, където всяка неделя, вече пета година, от 14:00 до 16:00 в Читалище „Алеко Константинов - 1897“ ние обучаваме децата на това прекрасно и вълшебно изкуство, което сме учили – пантомимата. Следващата ни стъпка беше създаването на „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“, което разбира се не се случи изведнъж.
Интересували ли сте се кой в света „лекува” със смях? Познавате ли лично актьора Николай Николаев, известен като Бате Николай, който беше първият у нас, захванал се да повдига духа на децата?
Ива: Няма да забравя един разговор по телефона... Седим си с Яни на една пейка и тя ми разказва как вечерта гледала за пореден път филма „Пач Адамс“, вдъхновила се! Издирила номера на Бате Николай и ми каза: „Защо да не му звъннем. Да отидем да видим как „лекува“?“ Тогава му се обадих, а той толкова спокойно ми каза: „Прекрасно девойче, утре в 9:00 часа да сте в двора на „Пирогов”, ще ви облека в костюми и ще дойдете в отделенията с мен.“ И така една година се обучавахме при него...
Янита: Медицинската клоунада възниква през 80-те години в САЩ, когато Доктор Хънтър Кампбъл „Пач“ Адамс слага червения нос, облича се като клоун и премахвайки границата между себе си и малките пациенти, започва да носи радост и усмивки както на болни, така и на децасираци, и на здрави деца. Препоръчвам на всички, които не могат да си обяснят какво е това животно „медицински клоун“, да гледат един любим наш филм - „Пач Адамс“, в главната роля е Робин Уилямс. Този филм разказва историята именно на първия медицински клоун в света. В Израел пък актьорът Давид Бараши създава цяла система за обучение на медицински клоуни и назначаването им после в медицинските заведения в страната. Медицинските клоуни там са задължителна част от екипа на болницата. От август 2015 г. болниците в провинция Буенос Айрес се задължават със закон да назначават клоуни в педиатриите си като допълнителна терапия, която повдига настроението на хоспитализираните деца, на техните родители и на медицинските екипи.
Как протича един ден, в който сте маскирани?
Янита: Дните на д-р Куку и д-р Пипи са много различни един от друг. Аз трудно бих ги сложила под общ знаменател. Очарованието е именно в това, че всеки ден е уникален сам по себе си, среща ни с различни хора и ни предоставя различни предизвикателства.
Как ви приемат децата - превръщането ви в клоуни радва ли ги, или ги плаши?
Янита: Често хората се чудят дали децата се плашат от нас. Ами ако беше така, смятате ли, че щяхме да посещаваме отделенията? Не това е нашата цел все пак. Ние сме там, за да ги накараме да се чувстват добре, а не да им носим допълнителен стрес. А те са там, за да ни посрещнат с отворени обятия и да не ни пуснат да си тръгнем. А ако някое дете е по-резервирано в началото, то неговото любопитство му помага да ни опознае и да види, че ние не сме страшни и че сме там, за да му помогнем. При такива случаи най-важни са нашето търпение и нашата искреност.
Създавате ли лични контакти с болни деца и с техните родители?
Ива: Да, разбира се. В някои от болниците децата лежат повече от месец и нашите срещи с времето променят своя облик. Ако първоначално децата са имали визитации от д-р Куку и д-р Пипи, то след известно време се превръщат в приятели, които им идват на свиждане да ги видят как са, да се поинтересуват дали имат нужда от нещо, или просто да си поговорят – за училище, за мечтите, за гаджета им. Имало е случаи, в които родителите са ни звънели да ни канят на гости. На нашата фейсбук страница „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ родители ни пишат и се свързват с нас.
Споделете лични истории, които вероятно са много - срещи, които няма да забравите, случки, които са ви натъжили или развеселили и накарали да се замислите.
Ива: Старая се да запомня всички срещи, с всяко едно дете. Всяка наша визитация, в която и да е болница ме кара да се чувствам щастлива от своята професия. Гледам да не се натъжавам, защото знам, че отсреща пациентът ще усети моята тъга, а не това е посланието на медицинския клоун.
Какво отношение получавате от лекарите в болничните заведения?
Янита: За съжаление живеем в дни, в които думата „лекар“ се възприема от обществото като нещо лошо, нещо мръсно. Много е тъжно това... Разбира се, че има хора и хора. Но лекарите ни са добри. Те помагат. Те лекуват. Те са там въпреки гнусотията по болниците, въпреки липсата на пари, липсата на човешко отношение, липсата на разум. В крайна сметка, те са тези, при които тичаме в най-лошите варианти на развитие на обстоятелствата. Ние от „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ ги подкрепяме, стоим до тях и се опитваме да им помогнем в работата им. Опитваме се да обясним на децата, че лекарите и медицинските сестри не са страшни, не са опасни, а са там, за да им помогнат. Те са добрите феи. А ние сме щастливи да бъдем част от тях. Лекарите, от своя страна, започват да възприемат идеята за медицинската клоунада като нещо позитивно за болничния екип. Някои от тях вече са наясно, защото знаят от преди, от Бате Николай, други пък са осведомени, че това го има в чужбина. Трети, макар и в началото скептични, започват да виждат плюсовете и да ни подкрепят с времето.
Понякога натоварва ли ви работата – кога и защо?
Янита: Смятам, че хобито на човек, трябва да се превърне в негова професия, само така той би бил пълноценен в своята работа, щастлив, че се занимава именно с нея и би й се отдал 24 часа в денонощието. Та това е нашето хоби и то не ни натоварва, а ни зарежда.
Вкъщи правите ли се на клоуни?
Ива: Не. Аз съм доктор, който има червен нос и голяма жълта коса, а не клоун (смее се, б.а.).
Я: „Клоуни?! Къде виждате клоуни?! „Така отговаряме, когато някой в болницата развълнувано извика: „Я виж, клоуни!“. Ние не сме клоуни, ами доктори, които лекуват със смях (усмихва се, б.а.).
Кога маските падат?
Янита: В една обстановка като болничната няма място за маски. Освен хирургическите и кислородните, които имат друга цел, разбира се и без тях не може. Д-р Куку и д-р Пипи не носят маски. Те са искрени и открити. Такива са и децата, особено когато са болни. Такива трябва да бъдем всички, макар и понякога да сме директни и малко по-груби. Аз лично ненавиждам лицемерието и маските от този сорт. Смятам, че без лъжи светът ще е едно доста по-хубаво място.
Какви са изводите, които си правите за децата, възрастните и света, в който живеем?
Ива: Много бих се радвала, ако всеки вижда животът, така както аз - пъстър, прекрасен и динамичен. В своето ежедневие все повече виждам деца, които са „яхнали“ своите мобилни телефони и забравят за всичко около тях. Възрастните са вглъбени с своето ежедневие и пропускат малките, но важни неща. Понякога е нужна само една усмивка, за да се почувстваш добре. „Смехът е здраве“. Нека бъдем по-добри, по-човечни и не забравяме своите ценности.
