Има артисти, които преследват славата на всяка цена. Има артисти, които прости си правят добри сметки с нея. Но има трети - онези, за които тя идва като експлозия и после не знаят как да оцелеят от ударната й вълна. Кърт Кобейн беше именно от третите.
Роден на 20 февруари 1967 г. в Абърдийн, щата Вашингтон - малък град, който е икономически зависим от дърводобивната индустрия - Кобейн израства в среда, която няма нищо общо с блясъка на музикалния бизнес. Баща му Доналд Кобейн е автомонтьор, а майка му Уенди Фрадънбърг е сервитьорка. Дотук досущ сценарий като "Туин Пийкс". Семейството не е бедно, но е част от работническата класа на Северозапада в Щатите - регион, който по-късно ще роди гръндж културата.
Още като дете Кърт проявява необичайна чувствителност. Рисува, пише стихове, слуша плочи на „Бийтълс“, „Лед Цепелин“ и Дейвид Боуи. Роднините му по-късно разказват, че е бил енергично, но и ранимо дете - склонно към силни емоционални реакции.
Разводът на родителите му през 1976 г., когато той е едва на девет, отбелязва повратна точка в живота му. Кобейн по-късно признава, че никога не е преодолял напълно това разцепване на семейното ядро. След раздялата им той живее за кратко при баща си, после при майка си, след това при чичо си. Чувството за нестабилност става хронично...
Първата китара и бягството в шума
На 14 години получава първата си китара, която се превръща в истинско убежище за него - както и стаята му. Кобейн започва да свири кавъри на AC/DC и пънк групи като Sex Pistols и Black Flag. Пънкът го привлича не толкова музикално, колкото етично - DIY културата, антиавторитарността, отвращението към комерсиалността.
В края на тийнейджърските си години Кобейн за кратко е бездомен - спи на дивани на приятели, а понякога и в изоставени сгради. Митът, че е живял под мост, който по-късно увековечава в песента „Something in the Way“, е по-скоро символичен, но отразява реалното му усещане за маргиналност.
Раждането на Nirvana
През 1987 г. Кобейн и Крист Новоселич официално формират Nirvana. Името е избрано умишлено - спокойно, духовно, контрастиращо на агресивния звук.
След няколко временни барабанисти, през 1990 г. към групата се присъединява Дейв Грол. Химията между тримата създава експлозивна комбинация: мелодична чувствителност, тежки китарни рифове и енергични барабани. Дебютният им албум „Bleach“ (1989), издаден от лейбъла Sub Pop, е записан с минимален бюджет. Той поставя Nirvana в контекста на сиатълската сцена редом до Soundgarden и Alice in Chains.
Културният взрив
С подписването с DGC Records и излизането на „Nevermind“ през септември 1991 г., всичко се променя. Първоначално албумът не е очакван да стане мегахит. Но Smells Like Teen Spirit се превръща в глобален феномен.
До януари 1992 г. "Nevermind" измества албума на Майкъл Джексън от върха на „Билборд“. Това е символичен момент, в който грънджът детронира измества попа. Кобейн обаче се чувства все по-неудобно. Той не иска да бъде говорител на „поколение Х“. Често заявява, че не е месия, а просто човек, който пише песни.
Любов, хаос и медиен фокус
Бракът му с Кортни Лав през 1992 г. е бурен от самото начало, което ги прави лесна мишена за таблоидите. Раждането на дъщеря им Франсис Бийн Кобейн същата година е последвано от скандал заради обвинения за употреба на наркотици по време на бременността. Кобейн изпитва силен страх, че ще бъде лош баща - болезнено осъзнат за собственото си травматично детство.
Болка и зависимост
Хроничните стомашни болки, които Кобейн описва като непоносими, го преследват години наред. Лекарите не намират категорична диагноза. Хероинът първоначално изглежда като облекчение - както физическо, така и психическо. Но зависимостта става централна ос на живота му. Приятелите му по-късно разказват за периоди на изолация, апатия и резки емоционални спадове.
Суровото признание „In Utero“
През 1993 г. Нирвана издава „In Utero“, продуциран от Стив Албини. Албумът е умишлено по-малко полиран. Кобейн иска да се отдалечи от поп звученето на „Nevermind“. Песни като „Heart-Shaped Box“ и „Rape Me“ предизвикват противоречия. Текстовете са болезнени, лични, понякога саркастични. Албумът дебютира на първо място в „Билборд“ - доказателство, че дори бягството от комерсиалността може да бъде комерсиално успешно.
MTV Unplugged и „прощаването“
През ноември 1993 г. Nirvana записва легендарното си участие в MTV Unplugged. Изпълненията са интимни, мрачни, почти погребални с много свещи и цветя навсякъде. Кобейн избира да свири кавъри на по-малко известни групи като Meat Puppets, вместо очевидни хитове. Мнозина по-късно ще интерпретират концерта като прощаване. През март 1994 г. след инцидент в Рим и кратък престой в рехабилитация, Кобейн се връща в Сиатъл. На 5 април 1994 г. той отнема живота си. Тялото му е открито три дни по-късно.
Кобейн става част от „Клуб 27“ редом до Джим Морисън, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин. Кърт Кобейн не беше просто трагичен герой. Той беше човек, който се страхуваше, обичаше, шегуваше се, рисуваше странни картини, пишеше дневници, мечтаеше за прост живот далеч от камерите. Той искаше да бъде разбран, но не и притежаван. Да бъде чут, но не и обожествяван. И може би именно в това напрежение - между автентичност и мит - се крие истинската му история.
Но отвъд мита за Кобейн остава нещо още по-важно - пълната промяната на културния климат на музикалната индустрия след Nirvana. Грънджът отваря вратата за нова искреност в рока, а алтернативната сцена вече не може да бъде игнорирана.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
