"Тук е много красиво! Особено обичам планините. Когато летиш към България, се вижда снегът по върховете им!" Той е Йонас Карлсон и е в България за CineLibri и за представянето на книгата и филма „Дъждовният човек“. 11-ото издание на международния кино-литературен фестивал започна впечатляващо с „Чужденецът“ на Франсоа Озон.
Следващата кино-литературна среща е с Юнас Карлсон и представянето на романа му "Дъждовният човек". В интервю за Ladyzone.bg авторът споделя повече за начина си на писане, суперсилите в книгата и тези в реалния живот, както и ще замени ли изкуственият интелект истинските актори.
Йонас Карлсон - специално интервю
„Дъждовният човек“ ни запознава с Ингмар Карлсон – един намръщен старец, който с едно завъртане на кранчето в двора си контролира времето. Това е суперсила. Но коя суперсила според вас е абсолютно необходима в реалния живот за истинските хора?
Аз самият бих искал да имам повече суперсили. Но в същото време мисля, че трябва да се радваме, че нямаме всякакви суперсили. Това е и част от темата в книгата — какви сили наистина искаш? Например, би ли искал да контролираш времето? Наистина ли би искал? Защото това е почти като да си Бог. А мисля, че повечето от нас не искат да бъдат Бог. Просто искаме да живеем живота си, без такава сила. Така че бих се отказал от суперсилите – твърде голяма отговорност е за мен, не бих се справил.
Но г-н Ингмар използва кранчето, за да дразни съседите си и да им прави номера. В България често има спорове между съседи. Как е в Швеция?
И при нас има. Предполагам, че е така навсякъде по света. Това е нещо, с което всеки може да се идентифицира – независимо дали става дума за човека в съседната къща, или за този отгоре. Мисля, че е част от това да си човек в съвременното общество – постоянно си в спорове и сблъсъци с другите. Но в това има и красота – обществото трябва да е такова, да си в контакт с другите, за да се научиш да живееш с тях.
И ако трябва да бъда сериозен – мисля, че точно това ни липсва днес. С толкова много социални мрежи хората живеят в собствените си кутийки и не се сблъскват с различни гледни точки. А това е важно.
В диалога се ражда истината?
Точно така. Осъзнаваш, че има и друго мнение. Това е моето, това е неговото или нейното. Така се създава обществото.
Как съчетаваш тишината на писането с шума на актьорския свят?
Прекрасна комбинация е! Именно затова правя и двете. Актьорската работа – театър, кино, телевизия – означава постоянно да си сред хора, пълно е с интриги, винаги ти казват какво да облечеш, какво да ядеш… А после, когато седнеш сам и взимаш всички решения сам, е чудесно. Но след месец самота започваш да си мислиш – „ще е хубаво да има хора, малко интриги“. За мен това е перфектният баланс.
„Дъждовният човек“ вече е филм. Кой играе главната роля?
Вече съм я избрал – актьорът Роберт Густавсон, много добър шведски комик, който се превърна и в отличен драматичен актьор.
А ти играеш съседа Борман?
Точно така. И си съперничим.
Какво е най-трудното при пренасянето на книга във филм?
Трудно е, защото книгата си е книга – в нея си представяш всичко в ума си. Във филма трябва да го покажеш. Така че промених много неща – например синът в книгата стана дъщеря, защото аз имам три дъщери. Промених и края. Но смятам, че основното послание остана същото.
Разкажи малко за детството си – как започна да се занимаваш с актьорство и писане?
Баща ми беше занаятчия, майка ми работеше в детска градина. Като дете просто тичах, играех футбол, рисувах и пишех приказки. В училище с приятел правехме смешни сценки. После в гимназията избрах икономика, както искаха родителите ми, но осъзнах, че не ми е интересно. Казах си – искам театър. Консултантката ми каза, че е трудно и че ще карам такси, но реших – по-добре това, което ме вълнува.
А дъщерите ти днес?
Най-голямата е медицинска сестра, другата рисува, третата учи философия и политика.
Сигурно се гордеят с теб. Имаш ли време за тях?
Опитвам се. Вземам ги със себе си, когато мога. Когато пиша, сам си определям времето.
И накрая – какво е бъдещето на литературата и киното?
Когато гледам дъщерите си, те четат много и четат истински книги – това ме радва. Вярвам, че четенето е диалог между читателя и автора. Надявам се това да остане – и да не бъде изцяло заменено от изкуствен интелект.
Повече за "Дъждовният човек“ на Юнас Карлсон
"Дъждовният човек“ на Юнас Карлсон e пленителна „история с розова градина“, заредена със скандинавско чувство за хумор и елегантно гарнирана със сюрреализъм. Романът излиза през 2019 г., а сега има и екранизация под режисурата на Ханес Холм („Човек на име Уве“) с Роберт Густафсон в главната роля. В кожата на досадния съсед на Ингмар, Бурман, влиза самият Юнас Карлсон. Филмът умело балансира хумора и драмата, историята е разказана затрогващо, с много любов и топлина.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
