Гергана (31 г.) е участничката, която първа напусна "Фермата". Красивата софиянка е внучка на генерал Георги Милушев, който е последният шеф на Управлението за безопасност и охрана (УБО) по времето на Тодор Живков. В предаването обаче тя влезе, за да покаже самата себе си и да развенчае митовете, че една красива жена непременно трябва да е "глезла" и "кифла". За една седмица Гери успя бързо да се сближи с останалите участници и да работи много повече от някои от тях. В интервю за ladyzone.bg тя споделя и как е успяла да преодолее една от най-големите си лични драми - диагнозата „рак”.
Кое във "Фермата" ти беше най-трудно?
Къпането беше особено кошмарно. Имахме възможност да се къпем само вечер, защото работата ни през деня беше в доста голям прахоляк. Водата беше много студена водата, а и времето не беше кой знае колко топло. От физическите дейности нищо не ме е натоварвало или напрягало. Там бяхме много хора, а за една работа, ако имаш хубава приказка със събеседници, минава леко и въобще не я усещаш.
Съжаляваш ли се, че си първата, която напусна предаването?
Съжалявам, но така е било писано. Имах много какво да покажа. Мъчно ми е, защото може би част от публиката няма да види, че този лепнат ми етикет "кифла" въобще не важи за мен. Но в крайна сметка, това е играта.
Искаше да докажеш на семейството си, че си достойна тяхна дъщеря и внучка. Успя ли?
След излизането ми, баща ми ме прегърна и ми каза "Браво!". Тази прегръдка ми показа, че съм успяла. Исках да покажа способностите си най-вече на баба си. Тя е много критична. За всяко нещо казва, че може да се свърши и по-добре, и че само се мотая. Доволна съм от това, което показах.
Какво научи за себе си от участието?
Видях се отстрани и как изглеждам за хората. Приятели са ми казвали, че понякога гледам лошо. Е, видях, че наистина е така. Казвали са ми, че съм темерут и студен характер. Но пък се сближих много бързо с хората, което опровергава тези думи. Имам вече самочувствие, че изглеждам добре. Разбрах че съм атрактивна жена, която стои добре на камера.
Беше красива, добре гримирана фермерка. Важен ли е външният вид за теб?
В реалния си живот почти не се гримирам. Затова съм с изкуствени мигли. Ако зависи от мен, ставам измивам си лицето и излизам за работа. Другите момичетата във "Фермата" често сядаха да се гримират и тогава си казвах - хайде и аз. За мен е важно човек да изглежда добре, но не на всяка цена. Отделям 10 минути максимум, за да се гримирам. Вярвам, че една жена трябва да се поддържа, стига това да не ощетява другата й работата. Щом гримът и грижата за външния вид я правят щастлива, няма нищо лошо.
Преди няколко години си била с диагноза рак. Как успя да го пребориш, през какво мина?
След сватбата реших да си направя гинекологични изследвания, за да знам, че тялото ми е здраво за евентуална бременност. След седмица излезе резултатът от цитонамазката - група PAP 3Б. Потърсих и второ мнение. Едновременно с това ми закъсняваше и цикълът. Оказа се, че съм бременна, но след биопсия се потвърди и диагнозата карцином in-situ на шийката на матката, т.е. ракови клетки в ранен стадий. Тогава бях на 27 г. Минах през всички фази – "Край, няма да имам дете!", "Защо на мен?", спирах се да чета по темата в интернет, доверих се на лекарите, приех го като поредното изпитание в живота си. Казах си, че ако падам духом, мога само да си навредя.
Най-тежкият момент беше, когато ми казаха, че първата операция не е успешна. Не са успели да изчистят всичко заразено и все още имах ракови клетки в шийката на матката. Мислех, че животът не е справедлив! Чудех се защо точно на мен се случват тези неща. Ако бях продължила да дълбая обаче в тази посока, щях да рухна! Гледах да се държа. Изживяването е много трудно. и за всичко се иска много вътрешната сила.
Успях да се преборя със заболяването и днес със съпруга ми се радваме на сина ни Матей, който е на година и половина.
Много е важно жените да следят за здравето си. Ракът е тихо заболяване. Аз ходя на гинеколог на всеки 6 месеца, но дори за толкова кратък период заболяването успя да се развие. Хората трябва да са нащрек за здравето си и да не омаловажават проблемите, които тялото им дава.