Деян Неделчев, известен с псевдонима Икебаната, празнува рожден ден на 16.01. Нестандартен, различен, ексцентричен, едва ли са точни определения за вече 59-годишния музикант. Изпълненията му обхващат почти всички стилове, но има някои които той открито недолюбва.
Деян Неделчев е живял на различни места по света, сега е в България... Известен е с чувството си за хумор, с автоиронията си, освен с творчеството си, в което се открояват доста негови „палави” изпълнения, които си припяват малки и големи.
Какво е отношението Ви към рождените дни?
Не обичам рождените си дни и гледам да не ги чествам. Не обичам нови години и Коледа, не съм възпитан да празнувам Коледа – аз съм чедо на социализма. Просто не обичам празниците, за мен всеки ден си е празник, ако си го направя!
Защо?
Защото с годините животът стана по-лицемерен и фалшив!
А подаръци обичате ли?
Не обичам и подаръци и винаги казвам на близките и приятелите си: „Не ми купувайте подаръци! Защо трябва да си харчите парите за нещо, за което не е необходимо?” Ще получиш подарък и после ще го затриеш някъде...
А Вас като Ви поканят на празник, ходите ли, купувате ли подарък?
Ходя, стига да съм в добра физическа форма и на съответното място. Купувам нещо мъничко и символично – не може да отидеш с празни ръце! Или питам какво искат, ако ми кажат – нищо, им давам пари.
Все пак ще празнувате ли рождения си ден?
Ще празнувам в Русе с майка ми и брат ми, и с Марина, която е испанка и е най-вярната и добра моя приятелка през последните 10 години.
Как започна тази година за вас?
Като всяка друга година започна и тази. За мен това е просто смяна на числа, нищо особено!
А давате ли си обещания в началото на годината?
Не, не давам никакви обещания, защото никой не ти обещава нищо, нито аз мога да обещая на себе си нещо!
Много сте откровен...
Да, истински съм и съм много голям реалист. И не ме обичат в гилдията, защото правя всички на пух и прах, казвам им това, което мисля, няма значение кой какво име има в публичното пространство. Аз съм реалист и голяма доза оптимист – много съм позитивен! Но съм песимист за България и изобщо за хората по Земята, заради материалния начин, по който живеят.
Харесвате ли младото поколение изпълнители?
Не понасям никой от младите... Днес се показал по телевизията и вече е звезда, а след месец всички са го забравили вече. Особено тези от измислените телевизионни формати, които не одобрявам.
Какво ви предстои в професионален план?
Много неща ми предстоят, стига да има пари! Има ли пари, всичко мога да направя, няма ли – седиш на едно място и се чудиш какво да правиш! Издадох песента „Торта” от поредицата ми хитове, която много се харесва, както и видеото към нея. Валери Станев е автор на текста, сценарист и режисьор. Музиката е моя. Аранжиментът е на Пламен Велинов. Парчето е леко скандално, веселяшко... Направих го с помощта на Министерството на културата, като кандидатсквах по програма и ми отпуснаха пари. Всеки месец пускам по една песен в канала в You Tube, където имам два канала и който е абониран, гледа и слуша. Единственото радио, в което давам песните си, е „Хоризонт” в БНР при Здравко Петров. Два албума ми излязоха в Япония – един самостоятелен и един с музиканта Константин Джамбазов, който е страхотен китарист и певец. Преди три години също с фирмата „Орфиктон”, с издател Коджи Фукита направихме два албума – отново с Косьо, както и един самостоятелен. Така че имам четири албума, издадени в Япония, с което стават общо 16 в кариерата ми. Като съм единственият певец, издал албум с Polygram в Южна Африка през 1998 г. - „Grande Amore”. Преди това – през1993 направих албума „La Mia Musica. Моята музика” с Джани Нери и Масимо Маркони.
Защо в Япония издавате последните си албуми?
Защото се познаваме с Коджи, който обича българската музика, живял е тук, а и защото една стотинка не ми взима. А у нас всичко става с много пари.
Как се раждат хрумките за песните Ви?
О, не мога да ви кажа... Свише е... „отгоре идва”. Това е талант – или го имаш, или – не...
Връщайки се назад във времето, които са най-запомнящите се години в кариерата Ви?
Всяка година я помня... Аз съм като слон и всичко помня – и лошите неща, и хубавите.
С какви хора се обграждате?
Само с положителни хора... Много малко са истинските ми приятели, но ги имам. „Изчистил” съм много хора с годините, предавали са ме и продължават да го правят.
Как се чувствате сега?
Като един премъдрял, преузрял младеж, който е изпреварил времето и живее на неподходящото място. Със сигурност ще „избягам” отново да живея другаде. Ние, българите, сме с много просташко мислене... От 34 години гледам как всичко върви на зле. Не обичам да живея в свят, пълен с липосукции, мускули, татуировки... Духовната красота я няма никъде и това не е моят свят! Затова отново ще направя всичко възможно, за да се махна и да си намеря мястото – да живея на топло, където да ми е по-спокойно и да няма стрес! Но се чувствам много млад, никой не ми дава годините, а догодина ставам на 60. Давали са ми 38 години, най-много 42.
Какво си пожелавате?
Пожелавам си здраве и да се махна оттук! Ставам сутрин и се чудя къде съм, защо съм тук и защо душата ми не може да намери покой? Всеки трябва да намери смисъла на живота и да се обгради с подходящите хора, иначе ще полудее в тази реалност, в която живеем. Единственото, което ме прави щастлив е, че съм роден - творец и ще оставя нещо след себе си. Дали ще се запомни, не мога да кажа! Знам, че това, което правя, го правя с любов и с открито сърце. Знам, че няма да бъда признат и овековечен, но важното е, че правя това, което искам и оцелявам, макар и с малко пари, в този свят, пълен с чалга и рап. Музиката въобще се промени - и в световен мащаб не се ражда нищо запомнящо се.
Кариерата на Деян Неделчев започва през декември 1984 г. с първата му вокална група, дори получава хонорар. А първата си песен „Мило момиче” , която е по текст на Тодор Анастасов и музика на Валентин Пензов, записва 3 години по-късно. От 1988 г. започва работа в Ансамбъла на строителните войски на мястото на Орлин Горанов. Първият голям хит на Деян Неделчев е „Думи” на Петър Караангов и Тончо Русев, година по-късно излиза и песента му „Обич за обич” на поета Евтим Евтимов и също на композитора Тончо Русев. Пет са участията му на „Златният Орфей”. През 1993 г. става носител на големия приз за „Посвещение” и получава първа награда за неговата песен „Обич- блян”. Следващата година също печели най-престижното отличие за „Къде си ти?” (Хайгашод Агасян и Милош Зяпков). Има още много песни и признания у нас и по света. Последните си два албума, от общо 16 в кариерата му, издава в Япония.