На 13 май 1995 година една британка се превръща в първата жена, която успява да изкачи връх Еверест без помощ от местното население на Хималаите шерпите и без кислородна бутилка. Това е Алисън Харгрийвс. Историята й е много интересна, а животът й – посветен на алипинизма и планинарството. Тя израства в малкото градче Белпър в графство Дербишър. На 18 г. напуска дома си и заживява с Джеймс Балард, за когото по-късно се омъжва.
През 1995 година семейството се мести в района на историческата местност в Шотландия – Скотиш Хайлендс, където има по-добри условия за нейните тренировки и катерения. През август 1995 година, когато Алисън губи живота си по време на спускане от един от най-опасните върхове К2 в Пакистан, нейните деца са на 6 и 4 години. Само няколко месеца преди това вестник „Тайм“ определя изкачването й като „едно от най-великите“, а след това я обвиняват, че е оставила две деца. Всъщност това не е първият път, в който британката е порицавана заради това, че не е добър родител. Тя е бременна в шестия месец с първото си дете Том, когато изкачва северната стена на връх Айгер. Макар критиките да са много, тя всъщност проправя пътя за други жени алпинисти, а и за жените като цяло, които нямат смелост да оставят децата си и да гонят мечтите и кариерата си.
След смъртта на жена си Джеймс Балард получава множество писма от жени, чиито деца са пораснали и вече са напуснали дома, които съжаляват, че са „пропилели“ толкова голяма част от живота си и завиждат за личните амбиции, смелостта и постиженията на Харгрийвс. „Всеки има правото да живее своя собствен живот“, заявява тогава Джеймс.
Когато през 1995 година Алисън покорява Еверест без помощни средства, а след това продължава с най-негостоприемния връх К2, всъщност нейният план е да изкачи трите най-високи точки на земята – Еверест, К2 и Канчендзьонга.
Какво се обърква?
След кратко завръщане в Обединеното кралство, за да види семейството си, тя заминава през юни 1995 г., за да се присъедини към американски екип, който получава разрешение за изкачване на 8611-метровия К2, втория по височина връх в света, намиращ се в Пакистан. K2 се счита за значително по-трудно и опасно начинание от връх Еверест.
На 13 август 1995 г. американския екип и Харгрийвс обединяват сили с екип от Нова Зеландия и Канада в Лагер 4, който е на около 7600 метра надморска височина и на 12 часа от върха. По-късно същия ден новозеландецът Питър Хилари решава да се върне назад, като отбеляза, че времето, което е било добро през предходните четири дни, изглежда се променя в неблагоприятна посока. В 18:45, при добри условия, Хагрийвс и испанецът Хавиер Оливар достигат върха, следвани от още четирима алпинисти. И шестимата загиват в силна буря, докато се връщат от върха.
На следващия ден двама испански алпинисти - Пепе Гърс и Лоренцо Ортас, оцелели по време на бурята в Лагер 4, се спускат надолу, страдащи от измръзване и изтощение. Преди да стигнат до лагер 3, те намират обувка за катерене и други планинарски принадлежности. Заявяват, че намереното оборудване е на Хардгрийвс. От Лагер 3 се виждало тяло в далечината, но никой не се приближил до него. Всички смятали, че това е 33-годишната британка и изводите били, че тя е загинала по време на ураганната буря. След инцидента капитан Фавад Хан, офицер от пакистанската армия, който е посредник на екипа в спасителните служби, твърди, че той я е призовал да не се изкачва отвъд базовия лагер, защото това ще бъде "самоубийство" при влошаващите се метеорологични условия. Тялото й така и не е намерено, отнесено от ураганните ветрове със скорост над 400 км/ч.
Синът на Алисън – Том Балард, следва стъпките на майка си и се запалва по алпинизма. Той е само на 6, когато майка му загива. Става първият, изкачил сам северните стени на алпийските върхове в рамките на един зимен сезон. През февруари 2019 година губи живота си при опит да изкачи наричаната "планината убиец" - Нанга Парбат. Том и негов колега са се опитали да да направят зимно изкачване на 8126-метровата Нанга Парбат в Хималаите, смятана за една от най-трудните алпинистки подвизи в света. Телата им са намерени десeтина дни по-късно.
