Райнхолд Меснер е сред алпинистите, превърнали се в легенда – в стремежа си да предизвика собствените си възможности, се превръща в „ловец на приключения“. Изкачва всичките 14 осемхилядници, прекосява пеш Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Заедно с Петър Хабелер стават първите хора, стъпили на върха Еверест без допълнителен кислород. Заради постиженията му списание „Аутсайд“ нарича Меснер „кралят на катерачите“.

Преди 50 години Меснер пише статия със заглавие „Убийството на невъзможното“, след като осъществява своето най-трудно изкачване на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. Поставя се епохална промяна на основните ценности на катеренето и началото на движението за чистото катерене. Днес в книгата „Убийството на невъзможното“ Меснер събира над 30 статии, с които известни катерачи от цял свят дискутират темата за предела в алпинизма. Един от текстовете е на големия български катерач Боян Петров. Това е последната статия, която пише, преди да поеме към изкачването на Шиша Пангма. 

През 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като non plus ultra (не отвъд). Изкуственото катерене идва на мода: „За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките”. (Дитрих Хасе)

В годината на студентските бунтове със статията си „Убийството на невъзможното“ Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скàлата на категориите на трудност нагоре.

В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени. Сред тях са имената на: Бернд Арнолд, Хансйорг Ауер, Ерве Бармас, Томи Колдуел, Ивон Шуинар, Матео Дела Бордела, Хейзъл Финдли, Мик Фаулър, Маурицио Джордани, Алесандро Гоня,  Яник Грациани, Алекс Хонълд, Лео Холдинг, Томас Хубер, Йост Кобуш, Игор Колер, Марина Коптева, Юрий Кошеленко, Давид Лама, Якопо Ларкер, Хайнц Мариахер, Пиер Мазо, Симоне Моро, Адам Ондра, Фабио Палма, Франко Перлото, Боян Петров, Марко Презел, Пол Причард, Маркус Пухер, Иво Рабансер, Марек Раганович, Анджелика Райнер, Том Рандъл, Ермано Салватера, Щефан Зигрист, Марчин Томашевски – Йети, Никола Тондини, Кристиан Тромсдорф, Саймън Йетс, Барбара Цангерл, Маурицио Дзанола – Маноло.

Неслучайно премиерата на българското издание на „Убийството на невъзможното“ от Райнхолд Меснер е именно на 7 февруари – рождения ден на Боян, а и Меснер го посвещава на него. Представянето ще се проведе в зала „Марин Дринов“ на БАН (ул. 15 ноември № 1) от 18,30 ч. 

Сред специалните гости на събитието ще бъдат Сандро Филипини – редактор на Райнхолд Меснер, проф. д-р Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей в София, Радослава Ненова, Тихомир Димитров – научен консултант на българското издание, преподавател и дългогодишен приятел на Боян Петров и др. В ролята на водещ ще влезе журналистът Антон Хекимян. Събитието се организира със съдействието на Национален природонаучен музей при БАН. Входът е свободен. 

Изданието е посветено на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Пиша тези думи от Непал, в последните дни на 2018 година, донесла ми радостта от настоящата книга.

Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията Убийството на невъзможното. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението.

За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров – алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. – на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал.   

Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги. Сандро казваше, че има изображения, заснети от изпратения твърде късно спасителен хеликоптер, документирали следите на Боян Петров много по-високо от лагер 3. Възможно е да е успял да достигне върха, преди инцидента, в който е загинал. В миналото той вече бе показал своята мощ и решителност, катерейки соло, а също и пръв, отваряйки маршрути – нещо много рядко в алпинизма днес. Аз го наричам „пистов”. Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров. Това, което той написа в своята статия към книгата, ми даде възможност да го опозная по-добре.

Не ме вълнуват онези, които изкачват планините за бройката: метри, часове, брой достигнати върхове. Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си, с уважение към нея и към населението, живеещо в околните долини. Такъв беше Боян. А освен това беше и учен, като първите, които преди двеста години стават основатели на алпинизма. Като учен той изрече важни думи за необходимостта да браним природата и създанията, които я правят жива и които той изучаваше с толкова страст винаги дори и когато беше ангажиран с най-висшите си мечти.

Райнхолд Меснер   

ВЪВЕДЕНИЕ

Идеята за тази книга, както често става, възникна у съставителите случайно, при среща в центъра на Милано, по време на която, докато обсъждахме възможности за бъдещо сътрудничество с Тренто Филм Фестивал*, изплуваха лични спомени за факти и анекдоти, свързани с 1968 г. и с младежките протести. Предвид общата ни страст към алпинизма и катеренето, връзката с петдесетгодишнината от знаменитата статия на Райнхолд Меснер Убийството на невъзможното беше неминуема. И в забавна игра на наддаване, от идеята за вечер на самия Меснер на фестивала, която да свърже неговата 1968 г. с тази на цяло едно поколение, стигнахме до хрумването да поискаме от най-известните катерачи отговор на въпроса какво е останало от невъзможното. Проект, незабавно прегърнат от издателство „Рицоли“ и от самия Меснер. После Райнхолд реши да се ангажира лично и да направи книгата своя, като добави много повече от преразглеждане и коментари на самата статия отпреди петдесет години. Включи и други текстове, писани в процеса на дискусията с UIAA**, в които пледира за отваряне нагоре на скàлата на трудностите, като се започне от написаното по въпроса за седмата категория, станало впоследствие основа на неговата знаменита (отдавна изчерпана и вече неоткриваема) книга, от която Меснер заимства голяма част от главите, включени тук. А това дава възможност да се проследи еволюцията на неговата мисъл през начина му на действие като млад катерач, влюбен във вертикалния свят. Това са работи, актуализирани във времето, чак до въпроса за кислорода при изкачване на осемхилядниците, разгледан през разширената проблематика за етиката или, казано иначе, против алпинизъм на бройката. Както ще се види по-нататък, проблемът е все същият: да се хвърли светлина върху поведението, с изключване на всякакви трикове, и то не само на тези, дължащи се на технологичната еволюция. И едно иронично подсказване: финалният епизод на играта маймунско дърво*, където студентът Меснер прилага изкуственото катерене, за да победи“... След това проектът стана още по-ценен, благодарение на ентусиазма и участието на мнозина от най-големите алпинисти и катерачи, които допринесоха с много интересни разсъждения по найразлични поводи и гледни точки. Общо 42 статии, идващи от всички краища на света, където се практикуват алпинизъм и различни видове катерене на най-високо ниво в търсене на невъзможното, позволяващо на всички завоеватели на безполезното да намерят своето приключение и да постигнат своя рекорд, заради удоволствието да го счупят или повторят по желание. От коректност към информацията съобщаваме, че както откъсите, прегледани и коригирани от Райнхолд Меснер, така и текстовете на другите участници бяха преведени на италиански от съответните матерни езици на авторите им от Лука Калви, с изключение на статиите на П. Мазò и Б. Петров, преведени на италиански, респективно от френски и български, от Сандро Филипини. Приятно ни е да съобщим, че освен 42-та подписа, поставени под съответните статии, другите големи, които (поради прекалена заетост с алпинистка, литературна или друга дейност) не успяха да изпратят свои размисли, също ни удостоиха с поздрави и най-добри пожелания към този проект: Джо Браун, Катрин Дестивел, Силво Каро, Войтек Куртика, Стив Хаус, Денис Урубко, Алекс Чикон, Анджела Айтер, Алексей Лончинский, Колин Хейли и Лин Хил. Посвещаваме нашия специален поздрав на Боян Петров, който, след като ни прати своя текст за участие, продължи личната си програма и се сля със скъпия за него свят на вечните ледове в разредения въздух на Шиша Пангма. Преди да предадем за печат настоящия труд, благодарим преди всичко на приятеля Райнхолд Меснер за това, че повярва и даде живот на проекта, на издателствата „Рицоли“, „Мондадори Електа“ и „Би Куатро Едитриче“, заедно с Лорис Ломбардини и сътрудници от „Студио Би Куатро“, които направиха възможно осъществяването на онова, което преди година изглеждаше само хубава мечта. Също и на приятелите Роберто Карневали, който ни предостави прекрасния портрет на Меснер за корицата, и Еудженио Чиприани за ценните съвети.

Лука Калви и Сандро Филипини Милано, октомври 2018 г.