Тази неделя (20 май) в 09:00 часа пред „Бар Шишарка” се събраха стотици българи, за да изминат заедно любимия тренировъчен маршрут на Боян Петров до Копитото.

Сутринта паркираните из княжевските улички коли се увеличаваха с всяка изминала минута, а от трамвай 5 слизаха много хора. Пред заведението имаше малки деца, възрастни хора, майки с бебета на гърба си... Камерите на много медии предаваха на живо.

Две млади жени – Еми и Радина (25 и 27 години), седят на пейката и си говорят за случващото се около тях. Те са колежки от Лесотехническия университет, но походът ги събира случайно. Еми споделя, че в днешно време рядко открива хора, които да я вдъхновяват така, както Боян Петров. Тя е следила неговите интервюта, успехи, идеи и за нея той е будна и интелигентна личност. Това, което я е довело, е желанието й да му отдаде почит. В негова памет тя ще се „катери“ (тази дума използва за прехода до Копитото) за първи път.

Радина искрено се радва на това колко много хора се събират в момента. Тя също се вдъхновява страшно много от личността на Боян Петров. Не знае защо, но алпинистът й напомня на Петър Дънов. Той просто я докосва по подобен начин. Разказва ни и че има приятел, който е татуирал на ръката си надписа „планините са за катерене”.

Всички поемаме по маршрута. Там, където трасето се стеснява най-много, полицаи ни спират и пускат на групички, за да се избегне опасен домино ефект.

Възрастна жена (68), която е планинар от 20 години, споделя, че е княжевка като Боян Петров и за нея той е страхотен мотиватор. Румяна Стефанова е била един от архитектите на софийската „Зона Б5”. За нея случилото се с Боян Петров е нещо, което я насълзява и замъглява погледа й. Не познава лично алпиниста, но иска да му отдаде почит.

Румяна е имала раково заболяване, от което е оперирана успешно. Тя си е казала, че щом Боян е качвал осемхилядници със своите заболявания, значи и тя може да дойде на този поход. Така взима своята възрастна съседка и двете заедно тръгват към Копитото.

В един момент стигнахме до няколко тефтера, оставени върху камък. Всеки се спря и написа нещо на Боян. Встрани от пътеката се появи запалена свещичка...

Банкова служителка на средна възраст си спомня своето първо катерене с Боян. Показва ни снимка от смартфона си, на която той е щастлив, че й е помогнал да завърши с напредналата група. Маршрутът е бил през Бай Кръстьо и Комините до Черни връх – за норматив. Днес тя минава по тренировъчното трасе на Боян за първи път. Надява се всяка година да има подобна организация, защото този човек я е вдъхновил.

В похода се включиха и колоездачи. 22-годишният програмист Мартин Драганов е минавал по този маршрут хиляди пъти. Днес отново е тук, за да се поклони пред Боян Петров.

Горе, на Копитото, срещаме Любо и Тихомир, около 40-годишни мъже, които са поседнали на останките от Княжевския лифт. Обсъждат какво ще правят през лятото и Тихомир споделя, че възнамерява да опита маршрута Ком – Емине.

Малко след площадката, където започва асфалтираният път, виждаме телевизионни екипи, които излъчват събитието. Идват още хора и от другия маршрут през Белята вода. Няколко групички от младежи развяха българското знаме.