"Бях много щастлива с бинокъл в ръката си. Като дете съм гонила пеперудите, катерила съм се по дърветата, израснала съм в много зелено предградие на Нави Мумбай, наречено Панвел, гледайки светулките на балкона", казва 23-годишната Айшвария Сридхар, фотограф на дивата природа.
Айшвария Сридхар е първата индийка, която получава голямо признание от фотоконкурса Wildlife Photographer of the Year, организиран от Националния исторически музей в Лондон.
За наградата тя казва: "По принцип те имат годишен конкурс всяка година, който се нарича Wildlife Photographer of the Year, в който участват най-добрите фотографи на дивата природа от целия свят. Аматьори и професионалисти - тази година бяха получени над 50 000 заявки от 80 страни."
Нейната снимка става част от първите сто наградени изображения във фотоконкурса. Кадърът печели признанието "Highly Commended award in Behaviour Invertebrate Category" от 56-ото издание на фотоконкурса през 2020 г.
Айшвария Сридхар е само на 11 години, когато за пръв път вижда тигър в дивата природа и това променя живота й. "Получих фотокамера за 12-ия си рожден ден и това се превърна в най-добрата ми играчка", казва тя.
Снимката, с която сега получава високата оценка, е озаглавена "Светлини на страстта". За избора на темата тя казва: "Винаги съм била човек, който е обичал да чете за Хари Потър и Пърси Джаксън. За мен светулките винаги са били завладяваща тема. Като дете си спомням, че ги гледах на балкона. И така, когато станах фотограф на дивата природа и миналата година се откри възможността, аз продължих."
Айшвария Сридхар е и най-младото и първото момиче, получило наградата "Young Naturalist" на Sanctuary Asia през 2011 г. За което тя казва: "Тогава бях тийнейджърка и получаването на тази награда наистина ме накара да почувствам, че съм на прав път. Знаех че искам да продължа да практикувам това в кариерата си."
Но тя не е само фотограф на дивата природа, Сридхар също е и активистка. Тя казва: "Използвам снимките си като инструмент, за да разказвам истории за опазването на природата. Фотографията е мощен инструмент, който използвам, за да повлияя на хората и да ги накарам да се влюбят в природата, като същевременно ги вдъхновя да действат, за да защитят дивата природа. Активно съм използвал фотография, за да спася влажните зони около Мумбай. Що се отнася до влажните зони, те по някакъв начин се категоризират като пустош и по този начин не им се отдава важен екологичен статус. Така че, когато става въпрос за разпределяне на земя, първите пострадали са влажните зони."
Сридхар вярва, че "една снимка може да спаси природния свят". Тя казва: "За мен пандемията е моментът, в който природата е казала "стига толкова". Нелегалната търговия с диви животни се разрастна толкова дълги години в различните части на света. Тъжен е начинът, по който хората се отнасят към панголините в дивата природа, прилепите, крокодилите, змиите и морските същества. Нелегалната търговия е процъфтяваща индустрия и ако погледнете статистиката, незаконната търговия с животни може би се намира веднага след трафика с наркотици. Когато се занимаваме с убийството на дивата природа, без да се замислим, това е начинът, по който природата ни го връща."
Но дали смята, че жените има по-екологичен мироглед от мъжете? Сридхар не е съгласна с това, добавяйки: "Не мисля, че това е нещо специфично за пола. Фотографията на дивата природа е силно доминирана от мъже и това се дължи на общественото схващане, че жените не могат да вършат работа навън. Не знам дали да бъдем съзнателни за околната среда се отнасят повече за жените, отколкото за мъжете - вероятно фактът, че играем активна роля в домакинската работа може би ни прави по-осъзнати за изборите, които правим. Мисля, че това е личен избор."
Дали в силно доминирания от мъжете свят, тя е била обект на някаква дискриминация? Чувал съм мъже да казват: "Обективът ти е толкова голям, колкото теб, можеш ли да го носиш? Ако го вдигнеш, няма ли да паднеш? Можеш ли да снимаш с него?". Но показва, че няма никакъв проблем нито с хапливите забележки, нито с майсторските си умения зад обектива.