Не съм от хората, които смятат, че цялата година е един пъзел, който трябва да бъде сглобен и на края, като завършек, да има апогейоткровена е актрисата Ева Тепавичарова в навечерието на Коледа и Нова година. - Не правя равносметки, не възприемам новата година като нещо, от което трябва да изляза на чисто. Не възприемам нещата по този начин (усмихва се, б. а.)!”

Актрисата, която с огромно вълнение се „хвърля” във всяка нова роля, а те са много, и я претворява чрез характерния си почерк, има и изградени виждания за идващите празници, които прекарва със семейството си – съпруга си – тенорът Георги Петров и синовете си Борил и Самуил. За изненада на злите езици, които противопоставят отношенията между актьорите, Ева Тепавичарова споделя и свободното си време с колеги. И с благодарност говори за наученото от Крикор Азарян и Тодор Колев, което се стреми да предаде и на децата от Театрално студио „Кактус”, където преподава с колегата си Дарик Александров.

Ева, как подреждате коледния пъзел?

Много бързо сглобявам коледният пъзел (усмихва се, б. а.)! Има няколко неща в дома ми - както в кухнята, така и като украса, които правят празника ни. И децата си съм възпитала да не се втелясват толкова, а да гледат и да действат по-смело. Купуваме по една нова дреха, слагаме по една нова играчка на елхата и така...

Вече украсихте ли елхата?

Тази година мъничкият ми син Самуил, който е на 8 години, украси елхата, тъй като аз имах представления почти всяка вечер. И все му казвах – „ще украсим заедно”! Но една вечер, като се прибрах след представление, той вече спеше, а баща му ми каза: „Той е оставил ти да поставиш звездата на елхата!” Много беше миличък Самуил...

Борил, който е тийнейджър, може би не се вълнува толкова от идващите празници?

Не е така! Вълнуват се децата, най-вече от това, че ще имат почивка от училище и ще могат да се видят с приятели, че няма да стават рано... Големият ми син Борил, който е на 16 години, вече не държи чак толкова много да прекарваме дълго време заедно. Но виждам, че като се съберем на вечеря, му е приятно.

Какво приготвяте за празничната трапеза?

Преди години моята баба, не знам по какъв маниер – френски ли, американски ли (шегува се, б. а.), все правеше пълнена пуйка на Коледа. Аз никога не съм приготвяла такова меню. Но, тъй като сме от македонския край и страшно много харесваме храна, направена в глинен съд, готвя капама. Приготвя се сравнително лесно, става много вкусна, а и всички у дома я обичат.

А месите ли питки?

Ооо да... Всяка година с малкия ми син, който ми помага, правим питката с паричката. Дори вече съм го научила да меси и ме отменя.

Предстои ли ви зимна почивка, карате ли ски?

Ние, актьорите, нямаме традиция през зимата да отделяме време за зимни спортове, тъй като обикновено това е сезонът, който е най-динамичен в театъра. По-скоро ще посветя малко време, за да пътувам, което ще е след Нова година. Няколко дни в театъра нямаме представления, защото сме още във ваканция и тогава ще пътувам. За изненада на вашата аудитория, когато сме в почивка, ние пак се събираме с колеги. И с прекрасни мои колеги вече имаме традиция да пътуваме в чужбина. Така че, на пук на легендите, които се носят, че в Народен театър актрисите си избождали очите преди години, ние и в почивните си дни се събираме, пътуваме и си правим екскурзии заедно. Може би този път ще отидем в Италия, но някъде по на юг, за да е по-топличко (усмихва се, б. а.)!

Къде и в които постановки може да ви гледа публиката?

Има прекрасни спектакли, както на голяма сцена – „Народът на Вазов”, с режисьор Диана Добрева, „Големанов”, с режисьор Стоян Радев, така и на сцена „Апостол Карамитев” – представлението „Две”, с режисьор Юрий Дачев и с прекрасен текст на колегата ни Таня Шахова, която пише великолепно и пиеси, и роман написа скоро. Много обичам това представление, което се играе от много години. В него си партнирам с примите на театъра – Бойка Велкова и Мария Каварджикова, които влизат в ролята на Елисавета Багряна и Дора Габе. Каня всички, които не са гледали този спектакъл, да дойдат, защото той е много елегантен и много фино е разказана женската душевност в него. На същата сцена играя и в спектакъла „Обир”, с режисьор Михаил Петров, който също е от много години и е черна комедия, която има голям успех сред публиката. На Камерна сцена в Народния театър играя в две представления – „О, ти, която и да си”, с режисьор Бойка Велкова. Този спектакъл е лиричен колаж по любовните стихове на Иван Вазов. Да, Вазов е патриарх на българската литература и основоположник на много неща, и като че ли върху неговата личност стои ореол, все едно не е бил човек. Но Иван Вазов е бил и много привлекателен мъж и пътувайки из България, е имал доста отношения с жени. Написал е много любовна поезия, която не е толкова известна за широката публика. Дори самият Вазов се е притеснявал от близките си какво ще кажат, ако издаде любовна лирика? В този спектакъл играя Евгения Марс – неговата последна любов, за която пише цикъла любовни стихове „Люлякът ми замириса”. Вазов дълго време е пазил в тайна отношенията си с нея. Другият спектакъл е „Чудесна неделя за Creve Coeur”, с режисьор Здравко Митков. Той е изумителната ми среща от миналия сезон с Тенеси Уилямс. Беше голяма моя мечта да играя в пиеса по негов текст. Актьорският състав е страхотен – Паци Джукелова, Албена Колева, София Бобчева и Ева Данаилова и моя милост. Каня всички на този спектакъл, защото днес, когато са времената са толкова озъбени, особено за жените, е добре текстовете на Тенеси Уилямс да бъдат чути от сцената на Народния театър. Играя и в представление на хасковския театър, което почти всеки месец се поставя на сцената на Театъра на Българската армия. Казва се „Откачена фамилия”, с режисьор Валентин Танев и е прекрасна бравурна комедия. Сега репетирам и спектакъл за пазарджишкия театър, който е с режисьор Богдан Петканин. За първи път ще играя с формация „Ажур Пико”, с ръководител Кирил Кирилов и доста се вълнувам. Преди време ме питаха – „коя е любимата роля” и аз се чух, че казвам – „новата” (смее се, б. а.)! Но актьорът май така е създаден, че това, което репетира и е ново за него, най го определя. Преди години Коко Азарян беше казал: „Ми аз като се замисля, най-основните ми събития в живота, винаги съм ги свързвал така: Като се ожених, правих еди коя си пиеса, когато съм имал тежки загуби – работех върху еди кои си спектакли...” Едва ли не всяко значимо нещо в живота си, театралът го свързва през театъра и какво е репетирал в този момент и от какво се е вълнувала душата му тогава. Усещам, че и при мен го има това нещо... Театърът е спасение, пристан, където се приютява актьорът, дори и да има големи бури и катаклизми в живота си. И някак се осмисля, и съумява да преживее и най-големите трагедии...

Много играеща актриса сте, с много роли...

Благодаря! Много се потрудих, за да стигна до този момент. Имаше етап в живота ми, когато ролите ми не бяха толкова като количество, въпреки че за мен количеството никога не е било водещо. Но сега, като си дам сметка, всъщност това да играеш, да имаш роли, е най-прекрасното за един актьор! Искам да се обърна към младите си колеги, които сега завършват Театралната академия и все още играят само в едно или две преставления, а някои и не играят, да не се обезсърчават, защото с труд и вяра всичко се постига. Ние сме актьори дори и когато не играем, защото наблюдаваме света, прибираме го някъде по чекмеджедата на емоционалната си памет и в един момент изваждаме това, което сме натрупали. Човек постига качество и количество в работата си с вяра и усърдност, с посвещение и отдаденост.

Снимка: Ева Тепавичарова, личен архив

А какво се случва с „Кактус”, „боде” ли?

Много интересни неща ни предстоят в Театрално студио „Кактус”. Предстои да станат 10 години, откакто създадохме школата с моя колега Дарик Александров. Миналогодишното ни представление с децата беше по стихове на Жак Превер и ни поканиха да гостуваме в Париж през пролетта на 2023 г. в българското училище там. Другото, което е много вълнуващо за мен, е, че тази година избрах да работим по разкази на Чехов. И признавам, че ходя на репетиции и представления в театъра, но с трепет чакам репетициите в школата. Моят учител Тодор Колев се оказа прав като казваше, че много хора ще завършат Академията, ще минат много години и няма да играят представления по Чехов. Тогава си мислех, че това не е така, а то се оказа, че е точно така (смее се, б. а.) и затова сега истински се вълнувам! Избрах малките, къси разкази на Чехов, защото за големите и пиесите си трябва режисьор. По-скоро се осмелявам да „взема” този голям автор, както нашият учител още в първи курс ни даде да правим драматизация по късите разкази на Чехов, така и аз работя с трупата сега. Тази година разделих децата на две групи – малките са от 7 до 11-12-годишни, а големите – до 17 години. Казвам деца, защото са в юношеството си, но са прекрасни! И съм впечатлена и респектирана от факта как този голям автор – Чехов успява да разпали до такава степен въображението на тези млади хора, че те предлагат изключителни неща. С нетърпение чакам събота и неделя, за да репетираме с моите ученици!

А твоите синове имат ли отношение към изкуството, още повече, че и ти, и съпругът ти сте артисти?

Моят голям син беше две години в школата, направихме две представления с него, след което той ми каза: „Мамо, може да не се почувстваш добре и да те засегна, но разбрах, че тази професия не е за мен.” „Ооо толкова се радвам, въобще не ме нараняваш, напротив – камък ми падна от сърцето” – му отговоих! И той се захвана с рисуване, и в момента учи в гимназията за изящни изкуства. Малкият ми син, за огромна моя радост и тревога, може и да го запалим по актьорската професия. Той е част от трупата, която ще пътува за представлението в Париж. Справя се добре, вълнува се, дори да е гледал мое представление иска отново да дойде с мен, да стои зад кулисите, да види как излизат актьорите...

Работата с деца определено е вдъхновяваща и зареждаща, нали?

Едно от нещата, които през годините ме е държало в професията, дори в много критични моменти, е именно школата „Кактус”. Срещата с млади хора е изтощаващо, но изключително зареждащо. Така че малко егоистично подхождам, защото го правя и заради себе си това (шегува се, б. а.). Самият факт, че с Дарик Александров не сме поканили още хора, които да поемат учениците, въпреки че има желаещи групата да стане по-голяма, ние не приемаме повече хора и работим сами. Така че не съм превърнала тази работа в бизнес, а по-скоро е наше удоволствие.

  • Дизайнерите от „Alessa” с 3 предложения за новогодишен тоалет
  • Алена: В годината на Нептун ще осъзнаем грешките си (ВИДЕО)
  • Спенс: Тази Нова година ще бъда с най-малкия си син – така постанови съдът
  • Книга за любовта помага на млада жена да се пребори с множествената склероза
  • Любимите снимки на Вики Терзийска в Инстаграм: дъвки Love is от Истанбул
  • Защо трябва да добавите „нищо“ в желанията си за 2023 г.?
  • Малки разговори с деца: Защо Дядо Коледа НЕ съществува, но еленът му яде... кебапчета
  • Преяждане дебне отвсякъде! Как най-бързо да влезем във форма (ВИДЕО)
  • 418 501 души научиха от Ladyzone за смразяващата загуба на Иво Аръков
  • Любов, семейство, деца - големият хороскоп за януари 2023 г.