Ева Тепавичарова посрещна Коледа с капама и питка, която е омесила с малкия си син

Къде и в които постановки може да ви гледа публиката?

Има прекрасни спектакли, както на голяма сцена – „Народът на Вазов”, с режисьор Диана Добрева, „Големанов”, с режисьор Стоян Радев, така и на сцена „Апостол Карамитев” – представлението „Две”, с режисьор Юрий Дачев и с прекрасен текст на колегата ни Таня Шахова, която пише великолепно и пиеси, и роман написа скоро. Много обичам това представление, което се играе от много години. В него си партнирам с примите на театъра – Бойка Велкова и Мария Каварджикова, които влизат в ролята на Елисавета Багряна и Дора Габе. Каня всички, които не са гледали този спектакъл, да дойдат, защото той е много елегантен и много фино е разказана женската душевност в него. На същата сцена играя и в спектакъла „Обир”, с режисьор Михаил Петров, който също е от много години и е черна комедия, която има голям успех сред публиката. На Камерна сцена в Народния театър играя в две представления – „О, ти, която и да си”, с режисьор Бойка Велкова. Този спектакъл е лиричен колаж по любовните стихове на Иван Вазов. Да, Вазов е патриарх на българската литература и основоположник на много неща, и като че ли върху неговата личност стои ореол, все едно не е бил човек. Но Иван Вазов е бил и много привлекателен мъж и пътувайки из България, е имал доста отношения с жени. Написал е много любовна поезия, която не е толкова известна за широката публика. Дори самият Вазов се е притеснявал от близките си какво ще кажат, ако издаде любовна лирика? В този спектакъл играя Евгения Марс – неговата последна любов, за която пише цикъла любовни стихове „Люлякът ми замириса”. Вазов дълго време е пазил в тайна отношенията си с нея. Другият спектакъл е „Чудесна неделя за Creve Coeur”, с режисьор Здравко Митков. Той е изумителната ми среща от миналия сезон с Тенеси Уилямс. Беше голяма моя мечта да играя в пиеса по негов текст. Актьорският състав е страхотен – Паци Джукелова, Албена Колева, София Бобчева и Ева Данаилова и моя милост. Каня всички на този спектакъл, защото днес, когато са времената са толкова озъбени, особено за жените, е добре текстовете на Тенеси Уилямс да бъдат чути от сцената на Народния театър. Играя и в представление на хасковския театър, което почти всеки месец се поставя на сцената на Театъра на Българската армия. Казва се „Откачена фамилия”, с режисьор Валентин Танев и е прекрасна бравурна комедия. Сега репетирам и спектакъл за пазарджишкия театър, който е с режисьор Богдан Петканин. За първи път ще играя с формация „Ажур Пико”, с ръководител Кирил Кирилов и доста се вълнувам. Преди време ме питаха – „коя е любимата роля” и аз се чух, че казвам – „новата” (смее се, б. а.)! Но актьорът май така е създаден, че това, което репетира и е ново за него, най го определя. Преди години Коко Азарян беше казал: „Ми аз като се замисля, най-основните ми събития в живота, винаги съм ги свързвал така: Като се ожених, правих еди коя си пиеса, когато съм имал тежки загуби – работех върху еди кои си спектакли...” Едва ли не всяко значимо нещо в живота си, театралът го свързва през театъра и какво е репетирал в този момент и от какво се е вълнувала душата му тогава. Усещам, че и при мен го има това нещо... Театърът е спасение, пристан, където се приютява актьорът, дори и да има големи бури и катаклизми в живота си. И някак се осмисля, и съумява да преживее и най-големите трагедии...

Много играеща актриса сте, с много роли...

Благодаря! Много се потрудих, за да стигна до този момент. Имаше етап в живота ми, когато ролите ми не бяха толкова като количество, въпреки че за мен количеството никога не е било водещо. Но сега, като си дам сметка, всъщност това да играеш, да имаш роли, е най-прекрасното за един актьор! Искам да се обърна към младите си колеги, които сега завършват Театралната академия и все още играят само в едно или две преставления, а някои и не играят, да не се обезсърчават, защото с труд и вяра всичко се постига. Ние сме актьори дори и когато не играем, защото наблюдаваме света, прибираме го някъде по чекмеджедата на емоционалната си памет и в един момент изваждаме това, което сме натрупали. Човек постига качество и количество в работата си с вяра и усърдност, с посвещение и отдаденост.

Снимка: Ева Тепавичарова, личен архив

А какво се случва с „Кактус”, „боде” ли?

Много интересни неща ни предстоят в Театрално студио „Кактус”. Предстои да станат 10 години, откакто създадохме школата с моя колега Дарик Александров. Миналогодишното ни представление с децата беше по стихове на Жак Превер и ни поканиха да гостуваме в Париж през пролетта на 2023 г. в българското училище там. Другото, което е много вълнуващо за мен, е, че тази година избрах да работим по разкази на Чехов. И признавам, че ходя на репетиции и представления в театъра, но с трепет чакам репетициите в школата. Моят учител Тодор Колев се оказа прав като казваше, че много хора ще завършат Академията, ще минат много години и няма да играят представления по Чехов. Тогава си мислех, че това не е така, а то се оказа, че е точно така (смее се, б. а.) и затова сега истински се вълнувам! Избрах малките, къси разкази на Чехов, защото за големите и пиесите си трябва режисьор. По-скоро се осмелявам да „взема” този голям автор, както нашият учител още в първи курс ни даде да правим драматизация по късите разкази на Чехов, така и аз работя с трупата сега. Тази година разделих децата на две групи – малките са от 7 до 11-12-годишни, а големите – до 17 години. Казвам деца, защото са в юношеството си, но са прекрасни! И съм впечатлена и респектирана от факта как този голям автор – Чехов успява да разпали до такава степен въображението на тези млади хора, че те предлагат изключителни неща. С нетърпение чакам събота и неделя, за да репетираме с моите ученици!

А твоите синове имат ли отношение към изкуството, още повече, че и ти, и съпругът ти сте артисти?

Моят голям син беше две години в школата, направихме две представления с него, след което той ми каза: „Мамо, може да не се почувстваш добре и да те засегна, но разбрах, че тази професия не е за мен.” „Ооо толкова се радвам, въобще не ме нараняваш, напротив – камък ми падна от сърцето” – му отговоих! И той се захвана с рисуване, и в момента учи в гимназията за изящни изкуства. Малкият ми син, за огромна моя радост и тревога, може и да го запалим по актьорската професия. Той е част от трупата, която ще пътува за представлението в Париж. Справя се добре, вълнува се, дори да е гледал мое представление иска отново да дойде с мен, да стои зад кулисите, да види как излизат актьорите...

Работата с деца определено е вдъхновяваща и зареждаща, нали?

Едно от нещата, които през годините ме е държало в професията, дори в много критични моменти, е именно школата „Кактус”. Срещата с млади хора е изтощаващо, но изключително зареждащо. Така че малко егоистично подхождам, защото го правя и заради себе си това (шегува се, б. а.). Самият факт, че с Дарик Александров не сме поканили още хора, които да поемат учениците, въпреки че има желаещи групата да стане по-голяма, ние не приемаме повече хора и работим сами. Така че не съм превърнала тази работа в бизнес, а по-скоро е наше удоволствие.