В събота бях в Пловдив за среща с роднини. Конкретният повод бе един юбилеен, 80-ти рожден ден, и си изкарахме много хубаво в ресторанта. Присъстваха и хора, които живеят в чужбина, така че бяхме голяма група, жужаща и ентусиазирана от подновените контакти.

Преди да отпътуваме, направихме една хаотична разходка в Стария град. Доста пуст заради горещото време, с няколко котки и една двойка младоженци, които си правеха фотосесия.

Снимка: Васил Богданов

В Стария град отвсякъде извира култура. Барелефи на Борис Христов и Крикор Азарян, скулптури на Цанко Лавренов и Сашо Сладура, като последната е в памет на всички културни дейци, загинали от комунистическия режим.

Снимка: Васил Богданов

Всяка сграда излъчва достолепие. Тук е къщата, в която през август 1833 г. гостува френският поет, дипломат и бъдещ министър Ламартин. Същата, която през бурната 1989 г. е посетена и от президента Франсоа Митеран. Наблизо е и домът, в който се е родил Константин Стоилов, министър-председател на България в периода 1894-1899 г.

Снимка: Васил Богданов

Калдъръмените улички отвеждат и до постоянната експозиция с картини на Златю Бояджиев, а от Античния театър сякаш още идва ехото на отминалия преди няколко дни концерт на световната оперна звезда, пловдивчанката Соня Йончева.

Снимка: Васил Богданов

Усещането, че Пловдив всъщност е духовната столица на България, е много силно. Трудно ми е да кажа дали избирането на онова малко, прашно градче в полите на Витоша за административен център е несправедливо спрямо Пловдив или му е направило голяма услуга. Защото в Пловдив сега ги няма напрежението, надпреварата и прекалено големите мащаби на столичния град. Ако Пловдив бе избран за столица, може би Стария град днес нямаше да изглежда толкова очарователно, думата айляк вероятно щеше да е забравена, а бохемата на града нямаше да бъде толкова симпатична.

Снимка: Васил Богданов

Неслучайно под барелефа на проф. Крикор Азарян са цитирани неговите думи:
„Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ без родина. И второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив.“

Снимка: Васил Богданов

С нетърпение очаквам следващата разходка в Стария град на Пловдив.

(Останалите снимки вижте в галерията по-горе).