В интервю за британската телевизия, проведено онлайн, голямата актриса Джуди Денч призна, че се съмнява театрите да могат в близко бъдеще да успеят да се съвземат от удара на коронавируса и не вярва някога отново да ги види отворени.
Актрисата, която има един „Оскар“ и още шест номинации, призна, че театърът остава най-голямата ѝ страст, затова е много притеснена за бъдещето му. Англия е родината на Шекспир и има вековна традиция в театралното изкуство. Освен това, както напомни Джуди Денч, е и важна част от икономиката на Острова. По нейни думи само за миналата година театърът е донесъл около 1,3 милиарда паунда на Великобритания.
За разлика от филмовата индустрия, която може да произвежда филми с възможно най-малък контакт между актьорите, сценичните работници и хората зад камера, в театъра всички са на сцената или зад нея и постоянно са в контакт, а няма възможност за редовна дезинфекция. Освен това филмите ще извлекат огромна полза от стрийминга и студиата ще могат да предлагат продукциите си директно в домовете на хората, докато театърът винаги ще разчита на публика в залата.
Джуди Денч, която е на 85 години, се опасява, че без държавна помощ, театрите ще затворят врати завинаги или поне за много дълго. Тя сподели, че не знае колко време ще отнеме, за да стъпи театърът на крака, но е убедена, че няма да стане, докато е жива.
„Не казвам, че трябва да бъде по-голям приоритет от всичко останало. Ефектът беше сериозен върху всички нас. Но ако театрите затворят врати, не знам кога ще се върнат. Не виждам как биха могли да се възстановят.“
Най-големите театри във Великобритания, като Шекспировия театър „Глоуб“, „The Old Vic“, Кралската академия по изкуствата и „Роял Албърт Хол“, имат финансова възможност да продължат да работят още известно време, макар и при по-малко посетители. Въпреки това дори те биха изпитали сериозно затруднение, тъй като не получават никакво финансиране от държавата, въпреки че са туристически забележителности, а разчитат единствено на продажба на билети. За по-малките театри изглежда няма никаква надежда.
