Трилогията "Откраднато, обречено, опазено" от журналистката Искра Урумова разказва вълшебна история, вдъхновена от българските магични традиции и фолклор, която плени хиляди читатели у нас в последните години.
Няколко дни преди най-мистичния празник – Еньовден – на пазара се появява омайният роман "Орисано" – дългоочакваният четвърти самодивски сезон от свят, в който овчари и самодиви са смъртни врагове от незапомнени времена.
Изминали са години от историята на Неда и Марко – двамата млади, които успяват да се изправят пред вековените забрани в името на любовта си. Години, в които техният син се е превърнал в мрачен и фатален млад мъж, готов на всичко, за да избяга от миналото.
В неговия брутален свят на мръсни сделки, жестокост и смърт се появява Спасена – необикновено момиче, което има лошия късмет да се озове на погрешното място в погрешното време. Или пък в най-правилното…
Веднъж пресекли се, пътищата им остават неизбежно свързани и някогашният брутален и безчувствен тъмен герой ще открие, че дори и най-дебелата стена не може удържи на стихийната сила на любовта.
Може ли изпепеляващата страст, лумнала между двамата, да се опълчи на целия свят?
В новия си роман Искра Урумова създава свят, изпълнен с тайнства, приключения, лукавство и смайваща красота. Мрачна, но романтична приказка, в която практичната реалност на XXI век се преплита с напрегнат сюжет и български фолклор.
На 24 юни 2021 г. от 18:30 ч. навръх Еньовден в големите Римски терми във Варна ще е премиерата на "Орисано". Ще ви посрещнат приказни самодиви с изненадващи дарове и ще вдъхнем магия в първите дни на истинското лято.
Искра Урумова работи като журналист близо 20 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е на широката аудитория като телевизионен кореспондент за bTV. Участва в организацията на Международен литературен фестивал "Варна Лит"
"Чудесата не противоречат на законите на природата. Те противоречат само на нашите представи за тези закони", казва Августин Блажени. Прочетете избран откъс от "Орисано" от Искра Урумова, която излиза от издателство "Сиела". >>>
"Покорността на съдбата е лесна добродетел."
Джоузеф Конрад
8 май
– Идеален ден, брате!
– Зависи за какво, брате… – отвръщам уклончиво.
Да те убия например, всеки ден е идеален.
Скривам мисълта зад приятелска усмивка, докато стисваме длани. Мъж като планина е, рамото му е камък, ръкостискането – здраво и продължително. Повежда ме през двора на голямата къща, разположена на километър от Власинското езеро, и на верандата виждам подредена маса. Веднага реагирам:
– Знаеш, че не празнувам, Йоване.
– Кой е казал, че ще празнуваш? Това е само хубава вечеря с пиене. – Кани ме с жест да седна. – И подарък не съм ти купил. Обаче! – Вдига пръст и хитро намига. – По-късно съм ти приготвил нещо – навежда се напред ухилен, а аз се правя на любопитен. – Два комплекта черно и русо. Един за теб и един за мен.
Слабостта му към тройките в секса ми е позната, силна е почти колкото зависимостта му към алкохола и кокаина. Отровен е до дъното на душата си. Кръвта му е задръстена със скъпоструващи опиати, а умът – с примера на баща му Стеван Стоянович, един от най-влиятелните хора в престъпния елит на Балканите. Стеван го е превърнал в жесток кръвосмучещ паразит, удобно впит в плътта на семейната слава.
Налива стабилна доза уиски в чашите, слага бучка лед в моята и ми я подава:
– За твое здраве! Ти си единственият брат, който някога съм имал!
– Благодаря! – Не отделям очи от неговите. – Ценя всеки ден, откакто те познавам!
Протягам чашата и той я чуква. Отпиваме бавно и с наслада. Обзема ме абсурдна благодарност и ми става смешно.
Дяволите да ме вземат, наистина се радвам, че срещнах този кучи син!
– Ей сега идва вечерята. Курвите са поръчани след девет – казва той.
Понякога много ми дотяга, но ако искам да ме усеща близък, трябва да споделям увлеченията му с ентусиазъм:
– Настани ги край масата. Огладнявам бързо.
Всъщност не искам жени, които, първо, не съм избрал сам; второ, са оборотни за много мъже и трето…
Нямам нужда от платен секс, мамка му! Мога да имам всяка жена, която пожелая.
Само че богаташкият син изпитва сладка тръпка от усещането да поръчва "стока", понеже единствената истинска сила, която притежава, е тази на бащините пари.
– Сега ще прекараме твоя рожден ден, както ние обичаме. Скоро ще отбележим и моя, но както би трябвало да обичаме. Все пак ще навърша трийсет и една. Всички очакват вече да се държа прилично. Лесно ти е с твоите невръстни двайсет и… – изсмива се на умното си заключение и отпива голяма глътка уиски.
– Семейството ще дойде ли за твоя рожден ден?
– Баща ми няма да наруши графика си, но Тия ще пристигне.
Тия е 20-годишната сестра на Йован – принцесата на фамилията – красавицата Тияна Стоянович. Виждал съм я два пъти за кратко. Разглезена кукла, студентка в Барселона – учи бизнес комуникации. Занимава се с танци и всякакви безумно скъпи хобита. Още не е дорасла да се сети, че може да включи към тях и някаква благотворителност – ей така, за имидж. Братът и сестрата са близки, вероятно ранната загуба на майка им е помогнала за това. Госпожа Стоянович загинала при инцидент с яхта, когато Йован бил на тринайсет години, а Тия на две. Около смъртта ѝ витаят доста въпросителни, защото малко преди това в семейството се вихрели скандали… Съпругата на Стеван искала да го напусне – уж имала проблеми с психиката, злоупотребявала с алкохола. Подозирам, че мафиотът сам е организирал инцидента с жена си, но Йован не обича да говори по темата. След споделения свят на престъпността и адреналина желанието да забравим майките си, сякаш ни свърза най-силно.
Моята си тръгна, когато бях петнайсетгодишен, при това беше в чудесно здраве. Неговата – още по-рано, но в ковчег. Сърбинът бе приел смъртта ѝ като предателство, така приемах и аз решението на майка ми да е далеч от мен.
Лесно влязох под кожата му. Полезен съм му със съвети, които печелят бащина похвала. За разлика от Стеван, който е умен и жесток, Йован е само жесток. Умствено не блести с нищо и това личи особено силно, откакто сме в Сърбия. Бащата разчита на него да завладее иманярските канали на Балканите и да осигури тлъст пай от златните залежи в България, но кокаинът и проститутките засега са по-вълнуващи за синчето…
Прекъсва мислите ми с драматична въздишка:
– Виж какво странно нещо е животът! – Обикновено се прави на философ след второто уиски. – Миналата година по това време се запознахме, а сега сме неразделни.
Е, скоро ще се разделим завинаги.
Но потвърждавам с кимване:
– Така е, Йово.
– Много ме впечатли, когато те срещнах, брате! И не само защото направих страхотна сделка благодарение на теб!
Изведнъж ме връща към годините в Бразилия и към времето, когато изчезнах за всички…
– Взе ми акъла с онова меле в Боа Виста, честно ти казвам! – разпалено продължава. – Полковникът се оцъкли като изкормена костенурка, като му свети маслото!
И ти ще се оцъклиш, като светя твоето.
Паля цигара с усмивка и се преструвам, че споделям ентусиазма му. Няма как да знае, че тогава подписа и своята смъртна присъда…
Бе дошъл по поръчение на баща си за сделка с огромно количество дрога. Интересите му съвпаднаха с моето желание да изтрия полковника наркобос от лицето на земята. Йован получи наркотика на смешна цена и договори бъдещи изгодни сделки с наследника на мъртвия военен. И може би историята щеше да приключи дотам и все още щях да водя номадски живот из Северна Бразилия, но сърбинът имаше неблагоразумието да сподели "бъдещите творчески планове" на своя баща…
– Отивам да видя какво става с вечерята – изправя се. – Да знаеш, че няма торта. За десерт…
– Русото е любимото ми сладко – отвръщам веднага.
– О, зная какво обичаш! – Потупва ме по рамото. – Приличаме си по това, брате!
Важно ми е по какво се различаваме, "брате"! Заради разликите се върнах.
