Еньовден без еньовче не може, както и без още няколко символични за този празник билки. Берат се рано сутрин, когато лятната роса още ги гали нежно, а слънцето едва-едва  прокарва  първите си лъчи по листенцата им. Берем ги, за да сме здрави и красиви. Няма нищо по-хубаво от лятна и много прохладна разходка сред природата, съчетана с брането на букет от дъхави билки. Ако се чудите кои са най-подходящите за Еньовден животворни тревички, чиито пик на цъфтене е точно сега и къде може да ги намерите – ето отговорите.

Еньовче

Известно е още и като драгайка, жълто еньовче, същинско и истинско еньовче. Не е защитен вид, но все пак се препоръчва при бране да не се изскубват растенията с корените. Цъфти от месец май до август, което означава, че юни е неговият пик. Без никакви проблеми можете да го намерите в цяла България и предимно по сухи и тревисти места.

Как да го познаете?
Цветовете му са дребни, обикновено оцветени в жълто или бяло, а плодът е сухо орехче.

Какво е лечебното му действие?
-    диуретично, адстрингентно и противовъзпалително действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания, прочиства бъбреците, черния дроб, панкреаса, далака. Използва се за терапия на депресия и снемане на нервното напрежение.

Внимание! Родопското еньовче е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Ако не искате да нарушавате закона, то по-добре не берете еньовче в Западните и Средните Родопи, както и Тракийската низина .

Червено омайниче

Как да го познаете?
Ако сте тръгнали за бране на билки през месеците май-август, то няма как да не попаднете на червеното омайниче. Лесно ще го познаете – цветовете му са яркочервени, а в средата има скупчени жълти топченца. Високо е от  5 до 20 сантиметра.

Къде да го намерите?
Червеното омайниче обича влажните ливади и потоци. Най-разпространено е в Стара планина (западна и средна), но също и в Средна гора, Родопи (западни), Рила, Пирин, Западни гранични планини, Знеполски район, Витошки район.

Съвсем възможно е да попаднете и на други видове омайничета като ручейното (обича бреговете на реките, езерата и блатистите места) и родопското омайниче (Западни Родопи, Западна Средна гора и Южен Пирин).

Какво е лечебното му действие?
-    свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоително. Прилага се при диария, дизентерия, нервни заболявания, хемороиди, при лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение, при нерви и др.
Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите, за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло течение.

Здравец

Как да го познаете?
Едва ли е нужно да ви обясняваме надълго и широко как изглежда здравецът. Сигурни сме, че ще се ориентирате по приятния аромат и розовите дребни цветчета.

Къде да го намерите?
В много от българските дворове се отглежда като декоративно растение. Иначе можете да го намерите из цяла България – в Стара планина, Витошки район, Родопи, Рила, Пирин, Тракийската низина и др.

Какво е лечебното му действие?
-    понижава кръвното налягане и действа успокояващо на централната нервна система, притежава противовъзпалително, противомикробно и кръвоспиращо действие, действа добре при високо кръвно налягане, безсъние, сърдечна невроза, сърбящи кожни възпаления и др.



Мащерка

Как да я познаете?
Много лесно – по наситено лилавия цвят и силен, приятен аромат. Освен това можете да я познаете и по това, че обича да расте на туфи по каменисти хълмове.

Къде можете да намерите?
У нас растат около 15 вида от рода мащерка. Мащерката можете да намерите почти навсякъде из България и по-точно по тревисти, каменливи и скалисти места, край пътища, из ливади, гори и горски поляни.

Какво е лечебното й действие?
-    отхрачващо, болко- и нервноуспокоително, газогонно и дезинфекционно, прилага се при всички видове кашлица, хронични гастрити, стомашни язви, колики и газове в червата, неврастения, главоболие, Българската народна медицина препоръчва мащерка при безсъние, малокръвие, болезнена менструация и др. Външно мож| да се използва за гаргара при зъбобол и за лапи при циреи, гнойни рани, изгаряния, навяхвания и др.

Жълт кантарион

Как да го познаете?
Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие - метлица. Венчето има 5 яркожълти листчета, два пъти по-дълги от тези на чашката. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Цъфти от май до септември, но се събира в пълен разцвет точно около Еньовден.

Къде можете да го намерите?
Най-често можете да откриете жълт кантарион по сухи, тревисти места, храсталаци и разредени гори в цялата страна от 0 до 2000 m надморска височина.

Какво е лечебното му действие?
Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие.


Пелин

Как да го познаете?
Пелинът е сребристо сиво окосмено тревисто растение с разклонени, вдървенели в долната си част стъбла, високи от 60 до 120 см и с късо коренище, преминаващо в разклонен
корен. Цветните кошнички са дребни, наведени, кълбести, събрани в къси едностранни гроздове, а последните — в метлица. Цялото растение има приятна миризма и силно горчив вкус.

Къде да го намерите?
Расте край оградите и пътищата, из храсталаците, тревистите и каменливите места в цяла България.

Какво е лечебното му действие?
- стимулира функциите на стомашните жлези и панкреаса, възбужда апетита и улеснява храносмилането, има противовъзпалително действие. Употребява се за апетит при малокръвие, възпаление на черния дроб и жлъчката, и при газове, при киселини в стомаха, глисти в червата, бяло течение, нередовна и недостатъчна менструация, малария, повръщане, епилепсия, за зачеване (укрепва матката), безсъние, туберкулоза, скрофули, газове, воднянка и др. Външно се препоръчва за жабурене при зъбобол, лош дъх на устата, ревматизъм, екземи.

Внимание! Планинският пелин е критично застрашен вид и е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Него можете да намерите и предпазите предимно около тревисти и каменисти карстови терени. Единствената популация на вида в България и Балканския полуостров се намира в Понор планина, на ограничена площ.