- Ставай, хайде ставай... – мантрата, която се повтаря всяка сутрин толкова дълго, че Буда може да отслабне за това време. Следват движения, от които разбирам защо не позволяват на ленивците да гладят. Докато дъщеря ми се измъква от леглото и си мие зъбите, успявам да оправя леглото, да полея цветята, да си прибера обяда за офиса в дамската чанта, да си изсуша косата и полу да се гримирам.
Снегът блокира не само движението по улиците, но и движението на самите нас. Всеки път, когато застудее, се чувствам като огромен миньон с дископатия, спънат от термо клинове, овчарски чорапи, елечета, пухенки... За една майка сняг означава много повече от минусови градуси и зимата пак ни изненада. Снегът това е – „Не, не чорапогащнииииик!“, „С тези ботуши не мога да тичам, Марти ще ме хванееее“, „Няма да си обличам грейката, пък, айде да видим!“, „Искам си шапката с дракона!“. Всичко това обикновено подплатено с леко покашляне, увито в няколко кихавици и вързано с панделката на зелен сопол. Защото сополите руулз са вечни - дълги, като ремонтите по магистралата, и устойчиви като целулит.
Затова... Не се сърдете на майките, които закъсняват за работа, падне ли сняг. От 6:30 те се занимават с кучето, което иска да бъде разходено, препикава преспите и яде снежинки, с детето/децата, които си мислят, че между 7 и 7:05 има поне 50 минути, и докато се тътрят към детската, искат да ядат снега, препикан от кучето. Не дай си боже и мъжът да вдигне температура 37, 1!
Събуй пижамата, обуй чорапогащника, не, бе, мамо, не този, розовия, сложи грейката, о, пишка ми се, само да си взема Беззъб, тези чорапи ме болят, не мога да си закопчая ботушите, едната ми ръкавица я няма, тая шапка ми развали прическата, не съм си измила зъбите, къде ми е Елза, днес ще ходим на театър - плати ли, а, пък, Мария се бие... И ей така си отлели часове!
После детето, разбира се, иска да помага в чистенето на колата. Спомняш си за всички "Ом" и "Оооо, шанти-шанти", които си пяла на уроците по йога, за тефтерчето с 365-те положителни мисли, което стои на бюрото ти, и за седемте водки на Смокиня, които изпи лятото и се опитваш да запазиш спокойствие. Вместо да изстържеш прозорците за 7 минути, това се случва за около 27. Детето бута снега с малките си ръчички и той пада в пазвата му. Ръцете му отдавна са мокри, надяваш се и с краката да не е така. На теб ти остава да чистиш я с чадър, я с Беззъб, просто за да се случва нещо и да не се вледениш в това бавно точещо се време, разбирайки какво й е било на Елза във втора част на "Замръзналото кралство".
Все пак успявате да стигнете в прилично време. Поне не са започнали да ти звънят от офиса с въпрос дали не си си счупила крак.
- Мамо, да ти покажа ли една кола, на която имаше сняг като сърчице?
- Да – отговаряш механично, защото изобщо не слушаш. Би казала „Да“ дори да те пита искаш ли да ти сложи сушени хлебарки с машинно масло и лютеница в новата O-bag. Но още на първата крачка встрани усещаш изпитателния поглед по гърба си, дори през дебелото палто. Затова... Не се сърдете на майките, които закъсняват за работа, падне ли сняг.
- Ти каза, че искаш да ти покажа колата, която има сърчице от сняг!!!
Вземи тия 39 минути моткане още! Обаче дава ли ти сърце да пропуснеш сърце от сняг! И тези очи, в които укор и любов са се смесили като масло с канела за коледни сладки.
А ти, ти мечтаеш само за коледното парти. Когато ще пристигнеш красива и ефирна като снежинка и ще си тръгнеш наквасена като пряспа! Стига да не закъснееш и за него...
