В най-трудния и бурен период от живота на Винсент Ван Гог, когато психическото му състояние се влошава и светът около него изглежда все по-неразбираем, една необичайна сродна душа му подава ръка. Това е Жозеф Рулен – на пръв поглед обикновен пощальон от Арл, но всъщност много повече. Ангел-пазител, спасител, дом - Жозеф е всичко онова, за което душата на Ван Гог копнее. Нова изложба разглежда това невероятно приятелство и как то е повлияло на историята на изкуството.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Рулен – пощальонът с душа на философ и слънцето в дните на Винсент Ван Гог
На 23 декември 1888 г., в деня, в който Ван Гог осакатява ухото си, именно Жозеф Рулен се грижи за него. Това не е просто временна проява на съпричасност и споделена тъга – Рулен се превръща в негова опора, посещава го в клиниката, информира брат му Тео за състоянието му, плаща наема му, прекарва време с него в дните след изписването. В писмо до Тео от април 1889 г. художникът описва приятеля си с топли думи: „Той има мълчалива сериозност и нежност към мен, каквато само един стар войник може да има към млад. Толкова добра душа, толкова мъдър и пълен с чувства.“
Арл – нов живот, нови връзки. Как Винсент Ван Гог среща своя ангел-пазител?
През февруари 1888 г. Ван Гог напуска Париж и се установява в Арл, Южна Франция. Надява се, че яркосините облаци и живописните пейзажи ще запалят искрата на творчеството в душата му отново. В началото се настанява над Café de la Gare – същото заведение, където често седи и Жозеф Рулен, работещ в близката ЖП гара. Между двамата се ражда връзка, каквато рядко се среща – дълбока, неподправена, човешка и слънчева. Винсент Ван Гог има нужда от модели за портрети, а Рулен се съгласява с радост – не за пари, а срещу храна и напитка. Така между август 1888 и април 1889 г. се раждат шест от най-познатите му портрети – Рулен в синята си пощенска униформа, със златни копчета и гордата шапка с надпис Postes.
Уют в свят на враждебност
"Той я караше да се смее, да подскача на колене и да ѝ пее. Беше трогателно.“
Силното приятелство отваря вратата към още нещо – семейната топлина на дома на Рулен. Ван Гог рисува и съпругата му Августина, и трите им деца – тийнейджъра Арманд, ученика Камил и бебето Марсел. Създава 26 портрета на семейство Рулен – истински рекорд в историята на изкуството, показващ не просто интерес, а дълбока привързаност и обич. В един от най-нежните моменти, описани в писмо до Тео, Ван Гог говори за това как Рулен играе с малката Марсел: „Той я караше да се смее, да подскача на колене и да ѝ пее.Беше трогателно.“ Докато местните в Арл отбягват художника и дори се опитват да го затворят, наричайки го „червенокосия луд“, домът на Рулен е безопасно убежище. Дом, където Винсент Ван Гог може да съществува и да е щастлив от съществуването си. Дори и за кратко. Рулен приема Ван Гог с всичките му раними страни и го насърчава като човек и като художник.Разбира го отвъд лудостта и хаотичната душевност. Специалната връзка, която двамата споделят е в баланс и двустранно взаимодействие. Духовният спътник на художника също получава много – необичаен, образован събеседник, нов поглед към света, и портрети, които остават като свидетелства за нещо специално.
Нов език на портрета. Какво сме всъщност ние?
В сигурността на тези особени, почти магически и многопластови отношения, Ван Гог си позволява да експериментира – да рисува не това, което вижда, а това, което чувства. В портретите на Рулен той намира нова свобода: силни цветове, вълнообразни мазки, изразителност отвъд физическото.
Това е прелюдия към зрелия му стил, който по-късно ще вдъхнови поколения художници. Един от най-впечатляващите примери за тази дълбока емоционалност е серията La Berceuse, в която госпожа Рулен е изобразена като майка, люлееща люлката на Марсел. Творба, която не просто излъчва спокойствие, а въплъщава онова, за което Ван Гог така дълбоко е копнеел – принадлежност, дом, семейство.
Сърцето открива чар в тъгата
Ван Гог живее още само 19 месеца, но в тях създава над 70 шедьовъра. В центъра на много от тях стои образът на този добър пощальон – символ на човечност, стабилност и споделеност.
Невероятната история на Жозеф Рулен и Винсент Ван Гог ни напомня, че понякога най-голямата сила и най-чистата обич се крият в простичките неща. В погледа, в думата, в жеста. И че в света на гения, най-ценното може да се окаже едно човешко присъствие, което да ни отведе от тъмното в светлото, за да познаем себе си.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
