"Не поглеждай нагоре" - филмът, който хвърли в смут Америка

Странно е, че възвишено мислещите в Холивуд не се занимават с филми с "големите проблеми на деня". Какво се случва, когато им поднесете алегория за изменението на климата, която е пълна със звезди, има голям бюджет и е жадна за награди?

Филмът "Не поглеждай нагоре" е самообявен като притча, създадена с цел да поучава чрез комедия, пише Дейвид Кокс от британския "Гардиън", цитиран от БГНЕС. Двама астрономи, изиграни от Дженифър Лорънс и Леонардо ди Каприо, откриват комета, която заплашва да убие планетата, насочвайки се към Земята.

Те се опитват да спасят света, но се сблъскват с опортюнизъм в Белия дом, с лекомислие в медиите и с комерсиална алчност, некомпетентност, сексизъм, апатия и т.н. навсякъде другаде, като в ролята на всички тях влизат известни личности - от Мерил Стрийп и Кейт Бланшет до Марк Райлънс, Тайлър Пери и Ариана Гранде.

Могат ли Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс да спасят планетата?

Появи се първи трейлър на дългоочаквания им съвместен филм

Десните мъдреци се почувстваха почти длъжни да отхвърлят подобно постижение като лекомислено проповядване от страна на холивудски лицемери; и наистина, за National Review "Не поглеждай нагоре" е едновременно "идиотски" и "мозъчно нелеп", а Wall Street Journal видя в него само "глупав нихилизъм", който "сипе самохвалство". Изненадващо обаче, прогресивният лагер също го намира за недобър. Застъпничеството за любимата кауза е твърде "грубо" (Rolling Stone), твърде "пронизително" (Parade) или твърде "бомбастично" (Observer).

Въпреки това в месеца след пускането му абонатите на "Нетфликс" са прекарали 360 млн. часа в гледането му, което прави дебюта му втория най-успешен в историята на стрийминга. Дали тези фенове на стрийминга във формата на "неуки диванни картофи" са били твърде лесни за задоволяване? Или може би са оценили постижение, което техните началници са пропуснали по някакъв начин?

Можете да разберете защо онези, които имат предварителна нагласа към темата на филма, може да са почувствали, че той преповтаря очевидното. Познати злодеи - от самовлюбени политици до телевизионни главорези и милиардери-егоисти - извършват добре познати злодеяния. Ако ви е омръзнало да обвинявате подобни на тях за своите беди или ви е омръзнало да ги виждате обвинени, може да се откажете още в самото начало.

Снимка: NETFLIX

Забележително е също изграждането на образите във филма.

Героинята на Стрийп е главният злодей в историята. За нея междинните избори са по-значими от събитие като изчезването на планетата. И все пак тя не е фантастичен звяр: всъщност е по-достоверна от Доналд Тръмп. Нейният личен интерес някак си мирише по-скоро на невинност, отколкото на греховност, и в крайна сметка тя се оказва по-скоро мила, отколкото отвратителна. Когато е притисната в ъгъла, тя шокира с неочаквана честност. Това, че добротата към животните се оказва нейната ахилесова пета, изглежда доста уместно.

Леонардо ди Каприо не е искал да вижда гола Мерил Стрийп във филма "Не поглеждай нагоре"

Причината е, че актьорът смята колежката си за прекалено голяма икона в киното

Героинята на Бланшет е не по-малко многостранна, майстор на баналността в ефир, но другаде придава дълбочина с малко повече от едно движение на веждата. Големият технологичен гуру на Райлънс не е плутократ, а мистик, който се смята за гений. В същото време учените на Ди Каприо и Лорънс не са героични образци.

Така причинителите на нашето падение се оказват по-скоро интересни и близки човешки същества, отколкото чудовища. Нещо повече, в галерията от злодеи на филма е включен един злодей, който твърде често остава встрани. Това сме ние. В крайна сметка катастрофата се оказва, че е вследствие на невниманието, тривиалността, невежеството, идиотизма и племенността на хората, а не само покварата на малцината привилегировани, които хората избират и боготворят. В крайна сметка съдбата на света се решава на улицата, от обикновените хора, които "не гледат нагоре".

Снимка: NETFLIX

Изводът от всичко е, че това, което наистина обрича човечеството на гибел, не е злобата на властимащите или гнилостта на институциите, а вродените качества, които правят човека човек. Очевидно ли е това? За някои може би е. Мнозина обаче предпочитат да обвиняват каквито и да било страшилища, които вече са анатемосали, независимо дали това са политиците на другата страна, капитализмът или първородният грях. Може би един или друг от тези бичове наистина носи цялата отговорност, но "Не поглеждай нагоре" приканва всички ни да преосмислим начина си на мислене.

Преди да се спре на комедията, сценаристът и режисьор Адам Маккей обмисля и други начини за разглеждане на темата си. Той прави правилния избор. Хуморът е този, който придава на посланието му особена вещина. Търсенето на комични трикове го е отвело далеч от мрачната полемика и право към човешкото сърце. Там той е намерил философския камък - забавление, което не само истински просвещава, но и увлича множеството.

Това твърде рядко постижение е направено с помощта на блестящ сценарий, актьорска игра, която заслужава своето главозамайващо възнаграждение, умел монтаж, педантичен дизайн и вдъхновяваща музика. И все пак това не е нещо, което вълнува гласуващите в Академията. За съжаление "Не поглеждай нагоре" няма да получи статуетката за най-добър филм. А би трябвало.