Последният „Батман филм” на Кристофър Нолан достойно и приятно завършва трилогията за момчето в черно, което е все така устремено и решено на всяка цена да опази измисления Готам Сити от злодеите…
Така събрано най-вероятно (и с право) не звучи като кой знае колко интересен филма, особено за онези смирени хора, които искат петзвездно киноизживяване – разбирай – радост за окото, но и нещо за помисляне, а ако има и за почувстване – значи филмът си е чисто бинго. За тяхно щастие заплетените и дълбоки сценарии са сред специалитетите в киноресторанта на Нолан, най-малкото защото негово дело е един от най-смислените и добре изпълнени „на практика” сюжети за филми през последните години – баш „Генезис”-ът. И при все, че би било разочароващо и ненужно да се очаква повторение на вече успешно приложена формула за правене на филм, вероятно още там някъде (или пък в „Мементо”, защо не?) се крие намекът, онова издайническо намигване, което подсказва, че дори и с комиксови „корени” и трети поред, филм от Нолан не би могъл да е абсолютна боза. Е… ако трябва да съм откровена „Черният рицар” (филм номер 2) макар и подправен със солницата на изключително добрата актьорска игра (най-сериозно подсолен от кривата усмивка на лудницата, вече наречена „покойният Хийт Леджър”) и с изпипана режисура, някак куцаше откъм „действие” и беше доста по-дълъг от необходимото.
Обаче „Възраждане"-то вдига летвата в жанра „екранизирани” комиксови герои поне метър по-високо – сценарият и този път не е само Кристофър-Ноланово дело, помагат му и брат му - Джонатан, както и старият му колега още от първия „Батман: Началото” – Дейвид С. Гойер. Те изнасят „Черният рицар: Възраждане” малко над обичайната черно-бяла битка между доброто и злото и я оцветяват с прилично количество сивкави нюанси, щипка „психология на психопата” и ни представят Бейн (Том Харди, ех, скрити са му устните). Той е злодей с "оправдателна" (да бе, да, дръжки) предистория, но е от онези "образи", които е възможно всеки от нас да срещне поне веднъж в живота си. Тяхната роля е антагонистична, но необходима - насилствено да пречупят значението на появата им през теб самия – като се превърнат в „тъмния мъж”, който те оставя без друг рационален избор, освен да погледнеш вътре в себе си и да се изправиш срещу страховете си, за да ги надмогнеш. Точно това е, което прави Бейн в тази история (освен социопатските му мераци да избие целия град, но не просто така, а бавно и мъчително (казах ви, че е сладко зайче) и да довърши делото на своя вече мъртъв лидер, естествено) - в добре обмисления си опит да пречупи Батман, го прави по-силен... Ето една от важните сюжетни линии на Черния рицар - възраждането му ;).
И всъщност изобщо не е само това – Бейн е наистина достоен филмов злодей, защото е доста по-близо до оригиналния си, комиксов първообраз – не е просто неконтролируемата животинска първичност (както в други свои филмови варианти), а е доста умен и манипулативен „лош”, чийто план за масова смърт е изпипан, премислен и (почти...) безгрешен. И за да е още по-хубаво, познатите актьори от предните части също са налице – Крисчън Бейл пак е Брус Уейн/Батман, Гари Олдман си е все така комисар Гордън, Майкъл Кейн продължава да е симпатичният и "верен" иконом на Брус, Морган Фрийман е видният и винаги симпатичен Фокс...
Новото в каста е предварителното очакване за провал на "актрисата с очи на сърна" Ан Хатуей, която трябваше да бъде "лошото звено" в ролята на Жената котка. И учудващо за всички, тя се справя съвсем приемливо. Е, не е точно Хали Бери, но какво пък... От Прада ту сериозната комикс ламбада... Сред новите е и познатият от "На гости на третата планета" - Джоузеф Гордън-Левит - в случая младо, нахъсано ченге, което вярва в ценностите, които старият комисар Гордън е позабравил и понатирил... И разбира се - френската нишка в костюма на този Батман - Марион Котияр, изкусително наивна...
И така... доста истории, които се преплитат, препратки към минало, настояще и догадки за (без)бъдеще (тик-так-тик-так), много специални ефекти (но слава богу - без изтощително модерното 3D), добра актьорска игра и много... наивен, сляп и не човешки, а супер героизъм. Който всъщност е причината да обичаме комиксите на първо място, нали така?
По кината.
