На 1 ноември по традиция празнуваме Деня на народните будители. За първи път празникът е отбелязан като официален през 1921 година. В съзнанието ни по повода веднага изникват имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Георги Бенковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и др., като радетели и съхранители на българския език, история, култура и дух.
До дали всичко е останало в миналото? Дали тези светли фигури, са само редове в учебниците по история и литература. За щастие, отговорът е не. И в днешни дни има много хора, които уважават, работят и дават приоритет на знанието и културата. Спираме се само на няколко имена - като за начало, като за оптимистична глътка.
Мария Донева е поетесата, която гради най-красивите мостове между поезията и обикновения човек. Нейните стихотворения са нови и свежи, дишащи и клокочещи, буйни като водопад и кротки като мляко в чаша. Стихове, които те карат да чувстваш. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009), "Меко слънце" (2010), "Магазин за обли камъчета" (2011), "Перце от дим" (2012), "Заекът и неговата мечта" (2013), "Шепа лъскави череши" (2013). Съвсем скоро предстои да излезе и „Тя се наслаждава на дъжда“. Но освен поетеса, Мария е режисьор в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Учителят Емил Джасим е учител по английски, история на средните векове и християнска култура и програмен директор на "Център за образователни инициативи", чиято цел е да върне достойнството на българския учител. Подходът му към обучението не е новаторки, а просто адекватен на времето и точно това го прави различен от традиционното обучение в българските училища. Според Емил всеки учител трябва да има много добра представа какава е точната цел на всяка една урочна единица, колко знание и какви умения ще развие тя у ученика.
Христо Косашки е от онези млади българия, които лесно можем да причислим към изчезващия вид. Млад, с неземно красив глас, любов към народната музика и традициите. Вместо с дънки, по-често може да го видите с народна носия, изпълнявайки песните на Борис Машалов на концерти. Христо е солист в Държавен ансамбъл „Пирин“. Усвоил е характерния маниер при пеенето на песни от Пирин, но дава сърцето си за музиката на северняшкия край.
Ева Кънева е преводачката, която тази година получи награда "Преводач на годината от норвежки език". Наградата е държавна и се присъжда на всеки две години от 2007 г. насам на преводач от друга страна за качество на превода и за принос в областта на превода на норвежка художествена литература. Макар Ева сама да казва, че професията на преводача е самотно занимание, тя му се е отдала изцяло и счита, че това е професия мечта. Тя превежда автори като Ю Несбьо, Ане Холт, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Хокан Несер, Мария Грипе, Хенинг Манкел, Лене Кобербьол.
