8 филма за майки и дъщери, които блестящо пресъздават специалните отношения (ВИДЕО)

Връзката майка-дъщеря е винаги специална - защото носи силен емоционален заряд и е източник на двустранна сила и енергия. Съзнателно или не, майката се превръща в модел за подражание на своята дъщеря и дори ѝ създава представа каква трябва да бъде тя.

Подобни взаимоотношения са толкова дълбоки и значими, че често се превръщат във вдъхновение за филмовото изкуство и се пренасят на екрана. Редица са филмите, които ги пресъздават, като най-значими сред тях са онези, които оставят ярки образи в съзнанието дълго след края на надписите.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

"Изгубена невинност", 2013 г.

Психологически трилър с елементи на готически хорър - така е пресъздадена семейната история на Индия Стокър (Миа Вашиковска). Тя е странна тийнейджърка, отчуждена от всички и и таяща мрачна страст към нещо, което дори самата тя не успява да разбере. Баща ѝ наскоро е починал, а между нея и майка ѝ (Никол Кидман) съществува известно съперничество, което прераства в неприязън, след появата на загадъчен роднина. Английският дебют на южнокорейския режисьор Пак Чан-Ук е изпълнен с мрачна атмосфера - усещания, звуци и детайли, от които кожата буквално настръхва.

"Русалки", 1990 г.

История за съзряването, която ни пренася в живота на една жена и двете ѝ дъщери. Те се местят от град на град, за избягат от мъжете и проблемите, в които майката често се е забърква. Това води до напрегнати отношения между тийнейджърката Шарлот (Уинона Райдър) и майка ѝ Рейчъл (Шер). Но с времето и двете се научават да лавират в тази динамика, която в крайна сметка им носи само ползи. Романтичната комедия, режисирана от Ричард Бенджамин е изцяло в естетиката на 90-те години и е от типа филми, които могат да бъдат гледани отново и отново. И никога да не омръзват. 

"Чочарка", 1960 г.

Едно разтърсващо изображение на майка и дъщеря, които оцеляват в разкъсваната от войната Италия. Чезира (София Лорен) е пример за майка, която на всяка цена иска да се справи с ролята си на такава и да предпази дъщеря си Розета (Елеонора Браун). Но непростимо престъпление, извършено срещу тях, я лишава от тази възможност и връзката между двете жени сякаш се разпада, заедно със света наоколо. Режисиран от Виторио Де Сика, италианско-френският драматичен филм, създаден по романа на Алберто Моравия, отдавна се е превърнал в безусловна класика. 

"Лейди Бърд", 2017

Целта на гимназистката Кристин (Сърша Ронан) е винаги да се откроява от останалите. Затова тя се самонарича Лейди Бърд и е главна героиня в собствената си история. И знае към какво се стреми - да се махне далеч от обикновеното си семейство и да постъпи в престижно училище. Затова майка ѝ (Лори Меткалф) я смята за сноб. Но когато светът, който Лейди Бърд сама изгражда, внезапно се разпада, именно майката е тази, която ѝ подава ръка за помощ. Комедийната мелодрама на режисьора Грета Гъруиг е наистина е красив образ на автентичната връзка между майка и дъщеря - толкова прозаична и честна, колкото е.

"Кери", 1976 г.

Филмът е адаптация по едноименния роман на Стивън Кинг - затова не е никак странно, че всичко е максимално преувеличено. Тийнейджърката Кери (Сиси Спейсик) е вечната жертва, тормозена в училище, но най-вече вкъщи, от своята собствена майка (Пайпър Лори). Дълбоко религиозна и властна, майката доминира над дъщерята и дори ѝ вменява чувство за вина заради порастването и настъпващата женственост. Режисьор на продукцията е Брайън Де Палма, който блестящо пресъздава мрачната атмосфера от романа на Кинг.

"Завръщане", 2006

История за солидарността на женствеността. Раймунда (Пенелопе Круз) е една обикновена жена, която попада в необикновена ситуация - тя трябва да прикрие убийството на съпруга си, извършено от дъщеря ѝ Паула (Йохана Кобо) при самоотбрана. Раймунда е готова да направи всичко за своята дъщеря - за да се разграничи от собствената си майка, с която имат крайно обтегнати отношения още от детските ѝ години. Комедийно-драматичният филм е един от най-забавните във филмографията на Педро Алмодовар, на когото темата за майчинството е доста присъща. Той често акцентира върху връзката майка-дъщеря, представяйки я и в положителна, и в отрицателна светлина.

"Пианистката", 2001

Мрачна и драматична история, проследяваща живота на една неомъжена, средна на възраст, учителка по пиано (изиграна хипнотично от Изабел Юпер). Привидно строга и студена, тя крие дълбоко вкоренени, емоционални и сексуални отклонения. Те са следствие от строгото възпитане, което е получила от властната си майка (Ани Жирардо), с която все още живее под един покрив - и която така и никога не позволява на дъщеря си да порасне и да поеме сама живота си. Написан и режисиран от провокативния Михаел Ханеке, психологическият трилър, представя една крайна, притежателна и изопачена връзка между майка и дъщеря. В която те все пак още и въпреки всичко се обичат.

"Есенна соната", 1978

Години на травма и негодувание се разгръщат в една вечер, когато Ева (Лив Уман) е посетена от майка си, пианистката Шарлот (Ингрид Бергман), която постоянно влиза и излиза от живота ѝ, при това още от дете. Старите рани на дъщерята се отварят, докато майката отново демонстрира своето властно присъствие. Целта на режисьора Ингмар Бергман не е да представи жената-чудовище. Но все пак това един краен образ - на жена, която не може да се идентифицира като майка, тъй като избира да пренебрегне тази роля заради преследване на цели и мечти.

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK