Любов и нелюбов се пресичат в целия живот на Димчо Дебелянов – магистрали от чувства, пътеки с емоции, крива маркировка от проблясъци обич и тихо разляла се нега... 103 години от смъртта на поета, написал едни от най-нежните думи.
Да си спомним за него с няколко стихотворения, в които любовта е лек, енергия и сила, движеща перото.
Молитва
Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!
Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален —
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“
— О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай — пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила.
- Аз искам да те помня все така…
Nevermore
Пропасти вечни делят те от мене,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч след вековно затмение,
чакам да дойдеш… Ще дойдеш ли?
- Никога веч!
Рано пробуден, с тъги непросветни,
впивам аз погледи в мрака далеч
и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне… Ще съмне ли?
- Никога веч!
Мойте градини Неволята черна
с преспи засипа. Те дремят далеч,
а химни и смях в полунощ обезверена
чакам да трепнат!… Ще трепнат ли?
- Никога веч!
Любов
Любовта ми се болно усмихна
и подире подсмръкна и кихна…
Аз й рекох: послушай ме ти,
няма веч да те бъде — прости!
Тъй напразно ще пръскам пари,
само гробът сакати цери.
Вместо топли компреси, хинин,
да ти дам ли аз хапче стрихнин?
Хайде, миличка, то не боли…
Ще го глътнеш без мъка, нали?
Любовта ми се кротко усмихна,
а подире подсмръкна и кихна…
