Един от най-ексцентричните музиканти, който подчиняваше на ритъма на цигулката си и времето, и пространството, остана вкъщи за няколко месеца и това промени светогледът му. Ара Маликян, често наричан "Лудият цигулар", публикува прочуствен пост в профила си във Фейсбук, в който благодари на възможността да остане затворен в дома си. Какво отнема полулярността от живота ти, защо не е успял да се раздели с родителите си приживе и кой е нйа-големият му страх.
"Пътувах с влакове, самолети, автобуси, мотоциклети, хеликоптери, магарета... Понякога правех по 4 концерта на ден. Понякога ми се искаше да се самоубия.
Закъснях в деня, в който се роди синът ми.
Не придружих майка си в последните й дни.
Простих се с баща си, когато вече беше мъртъв.
Това не беше решение. Това беше начин на живот, воден от див импулс за работа. Когато бях дете, онзи, който не работеше, умираше. Буквално!
Сега, след като спрях за тези 3 месеца карантина, осъзнах, че ще се върна на сцената, но се предадох на големия си страх. Защото нищо не се случва без причина.
Нищо не се случва, за да спреш да работи.
А само за да спреш да бъдеш роб на работата.
Чудя се дали всички онези артисти, които ни напуснаха толкова рано, са изпитвали същия страх като мен - че ще спрат да ги обичат. И затова живееха със скорост 1000 км в час.
Благодаря на принудата да бъдем затворени!"
