Исторически прецедент развълнува почитателите на класическата музика. 102-годишният Димитър Титов - обоист на Царския симфоничен оркестър, присъства на концерт на Софийската филхармония в Берлин.
Срещата с музиканта столетник беше вълнуваща до сълзи за много от членовете на филхармонията и почитателите на музиката. Димитър Титов дори взе автограф от диригента Найден Тодоров и сподели, че се чувства щастлив и горд от оркестъра.
Един обоист на Царския симфоничен оркестър
Наричат Димитър Титов таткото на Софийската филхармония. Той е единственият останал жив от легендарния оркестър на Саша Попов. Димитър Титов е назначен в Царския военен симфоничен оркестър с указ на цар Фердинанд.
„Назначава се на длъжност кандидат подофицер в Царския военен симфоничен оркестър музикантският ученик Димитър Иванов Титов, считано от 1 юний 1942 година”.
Роденият през 1923 г. музикант, тогава е бил едва 19-годишен. Днес обоистът Димитър Титов е живата памет на българската музикална култура на ХХ век. Той е и създател на Варненската и Пловдивската филхармонии.
"Хората по цял свят са едни и същи. Толкова голяма разлика по света не съществува. Всеки един за себе си, индивидуално, представлява някаква особеност. Силата на природата се вижда в тези милиарди индивиди - няма нито едно повторение, буквално и точно. Как успява тази природа? Тези милиарди съдби протичат по различен начин и и завършват по различен начин. ", споделя Димитър Титов, по повод 100-годишнината си, в интервю на Мира Добрева.
Софийската филхармония в Берлин
Завръщането на Софийската филхармония в Берлин е и символичен жест. Това е стъпка към утвърждаване на оркестъра като активен участник в международния културен обмен. Визитата се осъществи с подкрепата и съдействието на Българския културен институт в Берлин, чиято роля подчертава значението на културната дипломация като пространство за дългосрочни партньорства.
С маестро Найден Тодоров оркестърът следва последователна линия - да създава програми, които не просто представят произведения, а изграждат контекст — музиката като мост между традиция и съвременност, между национална идентичност и споделено европейско бъдеще.










