Самолетът стабилно се приземява на възкъсата писта, обкръжена отвсякъде с високи планини - после разбирам, че е шестата по опасност и сложност за кацане в света.
Всъщност това е първото, което ми съобщава ухиленият до уши местен гид Сак, посрещайки ме на малкото
летище в Мае Хонг Сон. Какво пък, нали вече съм на твърда земя. В Северен Тайланд.
Разбира се, можеше да дойдеш и с кола - от Чианг Май дотук са точно 349 километра и 1864 завоя, добавя Сак
с още по-широка усмивка. Не, благодаря, предпочитам “Nок” (тайландската дума за “птица”) – low cost компанията, осмелила се единствена да обслужва полети насам, при това всеки ден.
насред планини и джунгли, на 45 км от границата с Мианмар. 80% от населението му е от племето Шан, което обитава и пограничните райони откъм някогашната Бирма. Шан са известни в миналото като революционери и крале на опиума – доскоро са се славели с най-голямата бунтовническа армия на Азия и с най-добре организираната мрежа за наркотрафик. За да омаломощи силата им и укроти нрава им, тайландското правителство е наляло огромни пари в това забравено от Бога място – повечето държавни институции поддържат офиси тук, градчето се радва на специални субсидии и внимание, изглежда наистина образцово.
Много туристи го откриват за почивка и приключения – заради непокътнатата природа, величествените гледки и множеството племена наоколо, запазили автентичния си
начин на живот.
Една от най-големите атракции са живописните села на “дълговратите”, бежанци от Бирма. Жените от общностите Карен и Падаунг продължават до ден-днешен да носят на шиите си 6-килограмови метални пръстени. Древната традиция е бирманска: още на 5 години надяват на момичетата първите спирали от дебела тел, постепенно ги подменят с все по-тежки, додето раменете се смъкнат, а жените заприличат на дракони. В Бирма им е забранено да свалят оковите си, дори докато спят - така вратните мускули постепенно атрофират и всяко махане на гривните е равносилно на (само)убийство. Това пък е удобен начин за мъжете да държат изкъсо съпругите си под угрозата от прекършване на шиите,
например при изневяра.
В Тайланд обаче обичаят не се спазва така ревностно – в
Мае Хонг Сон виждам “дълговрато” момиче по джинси на мотор да си слага в движение металната “украса”. А в каренското село Баан Нам, където Сак ме довежда с лодка, облечената в носия Масе иска непременно да сподели с мен бремето си. Слагам на врата си само част от гривните й и веднага почвам да се задушавам – а тя през това време пее и свири на китара, не ми е ясно как издържа.
Знаково събитие в Мае Хонг Сон е “Празникът на кристалните синове”. Целият град отбелязва с 3-дневни процесии и церемонии през април изпращането на момчетата си между 7 и 14 години да живеят като послушници в будистките манастири. Като всеки “ритуал на прехода”, и този изобразява символически раздялата с детската невинност и узряването за вярата. През първия ден шумно и пъстро шествие преминава през улиците на града, а
момчетата са облечени като малки принцове:
главите им са обръснати надлежно, лицата - силно гримирани, облечени са в ярки одежди, с пищни бижута и корони от цветя в бирмански стил. Подобни масови обреди се срещат и в други тайландски градове: някъде децата яздят коне, другаде – слонове (като в Бан Хад Сяо близо до старата столица Сукотай), трети пристигат за посвещаването си в манастира в открити коли, украсени като за сватба. Но в Мае Хонг Сон момчетата яздят раменете на бащите си и на най-близките им и яки роднини. Край тях близки, приятели, съседи и обикновени зяпачи свирят и танцуват. След церемонията в храма децата се мият ритуално и сменят дрехите си с оранжевите роби на монаси будисти. На идния ден веселието продължава, а по улиците преминава друга процесия – роднините на децата разнасят гордо своите фамилни дарове за светата обител: хранителни продукти, дрехи и всякакви стоки за бита.
Сак ми обяснява, че всяко семейство Шан, което има син, задължително го изпраща като послушник в манастир поне за седмица.
След третия ден момчето само решава дали да продължи с монашеския живот,
но повечето остават с месеци, дори години. Всички тукашни вярват в прераждането и в съществуването на добра и лоша карма. Сак, например, подозира, че ще се прероди в пиле заради пристрастеността си към борбите с петли – но въпреки това не може да се откаже от тях.
Очаквайте продължение
