Разпилявам напрегнатите си мисли в глъчката из стръмните тесни улички – по тях едва се разминават коли и хора, търговци и музиканти, студенти и преподаватели, туристи и обикновени кибици.
Галата е обиталище на бохемата. Музиката живее тук – струи от всеки ъгъл. Денем от музикалните школи, нощем – от клубовете. Тук са и най-хубавите магазини за инструменти, звукозаписните студиа, училищата по пеене, свирене и танци. Много чужденци от цял свят идват да изучават или просто да се насладят на музиката на Истанбул - магическа смесица от балкански, кавказки, европейски и източни ритми. Най-колоритно я миксират в прочутото кафене на върха на Кулата Галата - емблемата на този древен и разнолик квартал.
През античността районът се именувал Сикай (в превод - градина с фурми) и представлявал градче, обградено от високи крепостни стени, с храм, обществена баня, театър, 5 мелници и 400 къщи. 40 стражи охранявали постоянно крепостта. По-късното му име Галата вероятно иде от италианската дума за “път, който води към морето”. Всякакви са владяли градчето, но най-много процъфтяло то през 12-ти век, докато било владение на република Генуа. После за кратко Галата преминал в ръцете на венецианците, а генуезците пак си го върнали през 13-ти век, след което станал колония на Латинската империя.
Галата е бил дом на много общности и религии – мюсюлмани и православни гърци, арменци и евреи, араби и цигани, сърби и албанци, венецианци и генуезци, французи и левантийци – оттам е тази мозайка от многоверие и многоезичие, която омагьосва тук. През 19-ти век градчето полазва високо по околните хълмове и така изниква днешният забележителен истанбулски квартал Бейоглу. А Галата от моряшко свърталище се превръща в атрактивен център за забавления, който непрестанно променя облика си под натиска на многобройни пожари и произволни реконструкции.Галата продължава да е и сега очарователно, многолико и загадъчно място, криещо тайни съкровища и кипящо от живот. Чужденците (и западняци, и азиатци) обичат да наемат тук апартаменти, често усядат и стават част от местния колорит. Влагат собствения си лайфстайл в атмосферата на махалата и тъкмо този континуитет, това унаследено етническо и културно многообразие прави Галата уникално място за живеене и днес. Наред с ориенталските магазинчета и кръчмета изникват лъскави кафенета и скъпи бутици по западен образ и подобие, но всички те съжителстват в пъстро и хармонично съзвучие.
“И понеже Галата е вече много fashion зона, наемите поскъпнаха твърде”, въздъхва канадката Моли. Тя е собственичка на най-романтичното малко кафене в Истанбул – “Molly’s Cafe”. Била учителка в Канада, отгледала децата си там, а после дошла да става директор на училище край Босфора. Тогава нямала никаква представа, че някой ден ще отвори собствено кафене в Галата – днес то е едно от най-популярните свърталища на експатове в европейската част на мегаполиса. Говори турски (“иначе не мога да въртя тук бизнес”), но не набляга на местната храна в заведението си (“не мога, а и не искам да се конкурирам с разнообразието и автентичността отвън"). Нейното място е специално с друго: домашна атмосфера, огромна многоезична библиотека, супи, киш и ароматно кафе по европейски вкус. Гостите й обичат да идват, за да четат и пишат тук в усамотение и уют. Всяка седмица организира поетични вечери и четения, понякога кани жива музика, често обитатели на квартала наемат заведението за частни партита и рождени дни.
Разделям се с Моли и поемам към площада край датиращата от 13-ти век кула Галата.
Раздвоена съм между двете си любими ресторантчета наблизо. В първото, току до кулата, имам ритуал: хапвам кремсупа от леща и пия турско кафе. Във “Fyrreyya” на ъгъла, на хвърлей от площада, пък приготвят едни от най-добрите рибни специалитети в Истанбул.
Градът е известен с фантастичната си кухня, с малките, непретенциозни заведения из страничните улички, където сервират безумно вкусна храна, с разнообразието от сладкиши, мезета, прясна риба, кебапи (адана и т.н.). А “Fyrreyya” е място, което не бива да се пропуска, макар на пръв поглед да изглежда като скромна закусвалня. Рибните кюфтета на дървени въглища, сервирани с домашно приготвена майонеза с босилек и чесън, са запазената марка на турското семейство, което притежава заведението и готви за гостите. Другият им специалитет е дюнерът с риба на грил и камелизирани лукчета. Ако, както често се случва, ресторантчето е препълнено, можете да помолите да ви увият дюнера за вкъщи и да приседнете на някоя пейка на площада в сянката на кулата, докато се наслаждавате на улова си за деня.Друга махленска забележителност е Краставичаря от Галата, описан дори в най-елитните пътеводители за кулинарните потайности на Истанбул. Краставичаря от Галата е топчест, смугъл чичо с мустаци и очила, който неизменно разпъва подвижната си количка-сергия на площада пред кулата всяка заран от април до октомври. Той продава най-простата, но и най-освежаваща, вкусна и лека улична закуска: пресни краставици. Бели ги пред очите ви, разрязва ги през средата на четири като цвете и ви ги поднася: зелени, студени и сочни, след като ги е наръсил щедро със сол. Трудно можеш да подминеш в летен ден сергията му, без да се изкушиш, затова и неговата евтина и екологична стока се радва на голяма популярност.
