През март нежна половина на човечеството чества празника на своята същност. Но не е ли това празник, който трябва да бъде честван всеки ден? И то не защото някой казва или го обявява, а защото тя, ЖЕНАТА, трябва да се чувства ценена всеки ден.
-
Какво трябва да знаем за папилома вируса (HPV), за да се предпазим от рак на маточната шийка? -
Новото кралско бебе в Люксембург бе посрещнато с 21 топовни салюта -
Корина - личността, на която Михаел Шумахер се възхищава най-много в целия свят -
Котарак за събуждане, желязна дисциплина и недоспали майки в борба със смяната на времето -
Как най-недоносените бебета в света оцеляха -
1 на 1 милион: жена забременя по естествен път на 55 г. Ражда здраво бебе! -
Преди да кажеш "гу", кажи - Louis Vuitton! Първа колекция за новородени -
Габи в "Ергенът": Той работи за 900 лв. и ще правим бебе. Я, бягай оттука! -
Алекс от Ергенът: Имам силно доверие само на майка ми! -
Майка на дете с Даун: Убеждаваха ме да го изоставя. Малкото сладко човече в кувьоза!
И всъщност никак не е трудно това да се случи - най-важното е тя самата да е ценна за себе си. Да се приема и обича такава, каквато е. Без условия.
Свикнали сме все нещо да не харесваме у себе си. Често си повтаряме "Имам корем", "Не съм добра домакиня", "Не се справям"... С всички тези реплики ставаме само по-уязвими пред света. А в съзнанието ни настава една голяма каша.
И защо си причиняваме това в този така или иначе нелек живот? Защо просто не спрем да търсим съвършенство и да започнем да се радваме на живота?
Ако постоянно подрязвате пъпките на едно цвете, то никога няма да цъфне. Същото е и с женската душа. Не бива нито ние самите да тъпчем себе си, нито да позволяваме на друг да го прави.
На този свят има толкова много възможности и толкова много неща, на които да се радваме! Нашата енергия трябва да е съзидателна, да ни извисява, нашите мисли да са приятни и чисти.
Не спирайте да се поддържате. Гримирайте се, купете си нови дрехи, бъдете неотразими. Защото го заслужавате. Не го правете заради някой друг, а заради самата себе си.
Ако ние не обичаме себе си, как да очакваме от друг да ни обича?
Ако ние не се уважаваме, с какво право държим другите да ни уважават? Разкъсвани между дома, децата, работата, роднините, желанието за независимост и изискванията към нас, куп задачи, а къде сме ние самите?
Първа сред тях трябва да е е да се научим да се обичаме и да се щадим.
Никой няма да го направи вместо нас. И колкото по-рано го направим, толкова по-приятен ще е животът ни.
