През март нежна половина на човечеството чества празника на своята същност. Но не е ли това празник, който трябва да бъде честван всеки ден? И то не защото някой казва или го обявява, а защото тя, ЖЕНАТА, трябва да се чувства ценена всеки ден. 

Месец на майката
  • Преди да кажеш "гу", кажи - Louis Vuitton! Първа колекция за новородени
  • Алекс от Ергенът: Имам силно доверие само на майка ми!
  • Майка на дете с Даун: Убеждаваха ме да го изоставя. Малкото сладко човече в кувьоза!
  • Чаровните снимки, с които Кейт Мидълтън поздрави всички майки
  • Ирра: Много ми харесва да бъда майка! Винаги съм искала да имам много деца!
  • Ана Пападопулу: Не си спомням как съм живяла, преди да имам деца
  • Вяра, която вярва, че ще счупи рекорд на Гинес за най-дълго модно ревю край река (ВИДЕО)
  • Писмо до баба - на жената с дебелите плитки, която не познавам
  • Защото любовта е панацея (ЧАСТ 3)
  • Трогателно писмо до моя син: Не забравяй, че сам определяш правилата!

И всъщност никак не е трудно това да се случи - най-важното е тя самата да е ценна за себе си. Да се приема и обича такава, каквато е. Без условия.

Свикнали сме все нещо да не харесваме у себе си. Често си повтаряме "Имам корем", "Не съм добра домакиня", "Не се справям"...  С всички тези реплики ставаме само по-уязвими пред света. А в съзнанието ни настава една голяма каша.

И защо си причиняваме това в този така или иначе нелек живот? Защо просто не спрем да търсим съвършенство и да започнем да се радваме на живота? 

Ако постоянно подрязвате пъпките на едно цвете, то никога няма да цъфне. Същото е и с женската душа. Не бива нито ние самите да тъпчем себе си, нито да позволяваме на друг да го прави.

На този свят има толкова много възможности и толкова много неща, на които да се радваме! Нашата енергия трябва да е съзидателна, да ни извисява, нашите мисли да са приятни и чисти. 

Не спирайте да се поддържате. Гримирайте се, купете си нови дрехи, бъдете неотразими. Защото го заслужавате. Не го правете заради някой друг, а заради самата себе си. 

Ако ние не обичаме себе си, как да очакваме от друг да ни обича?

Ако ние не се уважаваме, с какво право държим другите да ни уважават? Разкъсвани между дома, децата, работата, роднините, желанието за независимост и изискванията към нас, куп задачи, а къде сме ние самите?

Първа сред тях трябва да е е да се научим да се обичаме и да се щадим.

Никой няма да го направи вместо нас. И колкото по-рано го направим, толкова по-приятен ще е животът ни.