Кирил Василев е личен коафьор на Донатела Версаче от години, както и част от екипа на известната диктаторка в модата. За този безспорен свой успех, българинът казва, че дошъл случайно. Но има ли случайни неща, ако не си талантлив и работлив, ако не си човек, който знае какво иска? Със сигурност обаче отношението към косата не е от случайните неща в живота на Кирил Василев. Неговата майка е първата, която го провокира да се развива в тази посока, а по-късно той се учи на професионализъм от Ивайло Душкин.
Лека-полека момчето от Етрополе си проправя път в Милано – една от големите столици на модата. Започва да се грижи и за прическите на известни личности, които красят световни издания, работи за ревюта на Седмицата на модата там, както и извън пределите на Италия, запознава се и общува с популярни знаменитости. А с Донатала Версаче освен че работи, се и забавлява. Трудно ли е да съумееш да се докажеш, че си кадърен, както и човек, на когото можеш да се довериш, ще разберем от Кирил Василев. Разбира се, в момент на карантина заради коронавируса, коафьорът споделя и случващото се в Милано.
Кирил, как се чувствате - променя ли се самочувствието на човек, който успява да яхне гребена на вълната в модата и да работи с Донатела Версаче?
Не се променя самочувствието, по-скоро чувството, че някой вярва в теб и оценява това, което правиш, е много удовлетворяващо!
Вторник ли е щастливият ви ден, тъй като това е денят, в който за първи път сте посетил дома на г-жа Версаче? Как се чувствахте и какво още се случи тогава?
За първи път преди повече от седем години правих косата на г-жа Версаче. Беше много вълнуващо да се запозная, да се докосна и да работя отблизо с нея, тя е изключително интересна личност, възхищавам й се много! В този ден освен с нея, се запознах и с Лейди Гага, която беше в Милано за заснемането на видеоклип към нейна песен, и всъщност това беше причината, поради която се срещнах с г-жа Версаче.
Донатела Версаче интересувала ли се е от пътя, който сте извървял, за да Ви покани като личен коафьор и част от екипа си?
Бях на 14 години, когато усетих интерес към косите и най-вече бях много любопитен как се реализират прибраните, така наречените прически или кокове. Всичко това беше благодарение на майка ми, с която посещавахме различни семинари и обучения за фризьори (тя е фризьор също). Така малко по-малко започнах да работя, в следобедните часове, когато се връщах от училище (завършил съм езиковата гимназия в Правец с немски и английски езици). Разбира се, първите мои клиентки бяха съученички, върху техните глави съм се учил и правил какво ли не...
На един от тези учебни семинари се запознах с Ивайло Душкин, все още един от най- добрите, истински фризьори, които съм срещал. И там той ме покани в неговото студио, и получих предложение да работя в неговия екип. Беше голямо предизвикателство за мен!
Когато си на 20 години мечтите са големи и безгранични! След почти 5 години работа в салон, мечтата ми беше да се насоча към модната среда в Милано или по-ясно казано - да работя за ревютата от Седмицата на модата, да правя коси за снимки на модни издания и реклами. И така се случи. Започнах да работя с една от агенциите в Милано, която се занимава с представянето на фризьори и гримьори, т.е. клиентът се свързва с агенцията и има запитване за грим и коса, например за рекламната кампания на моден бранд или списание, или за селебрити. Така дойде денят, в който моята агентка Моника ми каза, че съм потвърден и ще правя косата на госпожа Версаче... Оттогава минаха повече от седем години, почти осем.
Как се появиха първите ви сериозни ангажименти и това ли е моментът, в който усетихте, че можете и успявате в професията?
Както по-горе споменах, едни от първите ми ангажименти бяха, благодарение на агенцията, с която работя. Така открих и магията на фотографията, перфектния момент, перфектната светлина, перфектния модел със стайлинг, грим и коса. Да успееш в една професия, мисля че е наша цел всеки ден, всеки нов ден, да се борим и да дерзаем за ново лично постижение, не трябва да спираме да прогресираме, не можем...
С кого и за кого сте работил?
Работил съм за модни издания като VOGUE, Vanity fair, Marie Claire, L’Officiel, Numerò, GQ, AMICA, W MAGAZINE, ICON, GRAZIA и много други. Работил съм за брандове като Versace, Prada, Miu Miu, Armani, Dolce e Gabbana, Givenchy, Fendi, Valentino... Както и с фотографите Mert and Marcus, Rahi Rezvani, Lucia Giacani, Simona Flamigni, Keila Guilarte, Max Cardelli, Simone Rivi и други.
Кой диктува модата в косите?
Мисля че, модата се диктува от големите стилисти в модния бизнес, от там идват и тенденциите в косата и грима, после е наша задача да ги пресъздадем върху модели, актьори, известни личности и най-вече - клиентите в салона.
Какви са актуалните тенденции сега – като цветове, дължини...?
Мисля, че средната дължина в момента е често използвана и предпочитана, защото не е прекалено къса или прекалено дълга, но същевременно позволява една дама да се чувства женствена и секси, светлите тонове по дължините на косата със сигурност създават чувството за движение и блясък.
Може ли да се твърди, че „има прическа за всяка глава” и с какви дадености на косата, лицето и въобще трябва да е съобразена тя?
Разбира се, че за всяка глава има прическа... Това много често се опитвам да обясня, а именно, че не можем всички да се подстрижем или облечем по един и същи начин, рискуваме да бъдем наистина смешни и не на място. Цялата ни визия трябва да бъде съобразена с височина, форма и пропорции. Когато говорим за коса, трябва да се съобразим с формата на нашата глава, лице, нос, чело, шия и с това какво позволява нашата коса. И да избягваме да правим неща, които са коренно различни от базата, която имаме, защото в повечето случаи изтощаваме и увреждаме косата, което не винаги може да се прикрие и ни кара да се чувстваме неловко или да изглеждаме смешни. За мен косата е един аксесоар, от който трябва да се възползваме, колкото може повече.
Казват, че прическата, обувките и маникюрът са най-важни за визията на една жена – така ли е?
Прическа, обувки, маникюр и най-вече - добър вкус!
С какви впечатления сте от българките относно грижата за косата? Различаваме ли се от другите европейки?
Различават се българките, да! Те биха дали и последните си пари, за да бъдат с прическа и маникюр. В повечето страни, които съм посетил, това не е така. Дамите обичат да се грижат за себе си, но може би по по-дискретен начин. В България жените често обичат да се променят, да са екстремни - днес да са брюнетки, а утре блондинки, което често води до изтощена и съсипана коса, която не е красива. В Италия предпочитат да третират по-малко косите си, за да са здрави и блестящи, което не означава, че не посещават фризьрския салон често, но го правят по по-разум начин.
Какво е най-важно във вашата професия за Вас и как сте го постигнал?
Най-важното за мен е да не спирам да чета, да се уча и да се интересувам какво се случва около мен. Много е важно да останеш винаги на гребена на вълната. Всичко съм постигнал с много труд и дерзание, не се предавам лесно!
И като оставим професията – как прекарвате свободното си време? Връщате ли се в България, има ли носталгия у вас, макар света вече да е космополитен, как общувате със семейството си, а с приятелите...
Малкото свободно време обичам да го прекарвам в компанията на приятели и когато успея се прибирам в България (не се случва много често). Носталгията ще присъства винаги, човек не може да затъпи чувствата си и да забрави хората, които обича. Днес, благодарение на технологията, имаме възможността да се чуваме и виждаме дори от другия край на планетата.
И сега накъде?
Мечтата ми е да пътувам, иска ми се да обиколя земното кълбо.
Как се вписват професионалните ви ангажименти, заради наложената карантина и в Италия, и какво е на дневен ред в Милано към настоящия момент?
Под карантина е цяла Италия в момента. Положението е много сериозно. Тук има все повече заразени, болниците са пълни с разболели се хора на всякаква възраст. Призоваха ни да останем вкъщи, да не се връщаме по родните си домове, тъй като сме потенциални приносители на вируса. "Някога са задължавали нашите дядовци да ходят на война, нас ни молят да останем вкъщи". Но повярвай ми, че хората не могат да го разберат и приемат, а не е сложно. Днес (14 март, б.а.) е седми ден от карантината за мен, не е лесно, но ще се справя! Ще се справим! #ОстанетеСиВкъщи