Александър Масларов е поредният участник, който напусна "Фермата", след оспорван дуел срещу Деян Каменов-Дидо. 38-годишният Александър от Шумен, който по време на престоя си в шоуто извършваше седмичните задачи изключително прецизно, демонстрира бързина и хъс, които до последно поставяха под въпрос победата на Дидо. Александър водеше до третата битка, но в последните две игри, които носят най-много точки, резултатите се обърнаха. 

Уверен в себе си, прецизен и топъл в мисълта и думите си - такъв го видяхме ние от bistro.bg. Публикуваме разговора си с него, защото той сподели стойностни неща, лични впечатления и акуратно ги поръси с щипка мистика.   

Как те посрещнаха у дома след „Фермата“?

Майка ми много рева!
Преди дуела се записва видеоклип с близките на участниците и тя беше в очакване и на тръни от този миг натам. В момента, в който си включих телефона, близките ми разбраха, че съм отпаднал. Когато й се обадих – се разплака! И ми се зарадва, разбира се. Майка ми е по-запалена по „Фермата“ дори от мен - чете, иска да знае, ядосва се на хората, които не са разбрали някои от събитията, за които ме упрекват... Четвърти месец семейството ми е в ритъма на предаването.

Поглези ли те с нещо вкусно?
Зарадва ми се много и... започна с манджичките. Веднага качих килограми. Макар че вкъщи не прекаляваме с храната - не сме по многото насищане. Не купуваме колбаси и подобни неща, повече ядем зеленчуци и риба.
От „Фермата“ излязох 75 кг, заради тежкия режим там. Не се оплаквам в никакъв случай. Бих се върнал безусловно и на мига отново! Но този цикъл от работа, напрежение и бързане буквално те центрофугира и изхвърляш всичко излишно от тялото си.

Участникът, който напуска

Концентрация, късмет или друго – представянето ти на дуела беше страхотно. На какво се дължи?
Не знам защо хората са очаквали аз да не бъда концентриран и бърз?! Аз съм такъв! Не ми беше нужна допълнителна концентрация, защото я имах от първата секунда, със стъпването във „Фермата“. Притесняваше ме единствено физическото надмощие, което Дидо демонстрира и приложи впоследствие. За всичко останало бях напълно подготвен.
В къщичките на дуелистите няма какво да правиш, освен да четеш алманаха и да разпускаш Два часа преди дуела дремнах. Сънувах, че 3 змии ме гонят. Успях да им избягам. Но излезе четвърта - и тя ме ухапа. Знаех, че първите 3 игри ще са мои, но оттам насетне... Още като се събудих, бях наясно какво ще се случи на дуела. И друг път ми се е случвало да имам пророчески сънища. Суеверен съм до голяма степен и им вярвам. Това мога да го разтълкувам и като демотивация от моя страна, защото знаех, че на четвъртата игра няма да успя. Което не значи, че не съм дал всичко от себе си!



Успя ли да докажеш, че баща ти е „възпитал и направил истински мъж“? 
Има и други бащи на този свят, които отглеждат синове. Синове, които могат да ме победят във всяка една битка. Това не прави моя баща по-малко истински такъв. Той не е отгледал по-слаб противник на Дидо. Родителите на Дидо също са си свършили много добре работата и са отгледали възпитан и силен син. Сигурен съм, че моят баща, в името на когото съм се впуснал в това приключение, се гордее с мен! Не защото съм показал свръхестествени способности, а защото съм показал, че без парадиране, без биене на камбани, без удряне на тъпани, а с нормално човешко общуване, с любов към труда и детайла може да се постигне не по-малко от хората, които агресивно афишират своите цели и възгледи и ги налагат насилствено.

Какви са настроенията преди дуела между Александър и Дидо?

Готвиш ли? Прецизен ли си и в това?
Много обичам да готвя. И съм прецизен...

Спазваш всички грамчета в рецептата?
Не, аз съм прецизен по отношение на крайния продукт. Иначе обичам да експериментирам и ми се получава. Може би защото готвя с желание. 2-3 пъти готвих във „Фермата“ и нямаше оплаквания. Макар че там и гладът си казваше думата. 

Кое е любимо ти ястие?
Вкъщи много обичаме да си готвим постен гювеч – с различни зеленчуци, който се пече няколко часа на фурна в голяма пръстена форма. Става божествено! Студен е най-вкусен. Трябва да престои една нощ, а на следващия ден е божествен. С една хубава питка и чаша вино...

И питката ли си месиш?
Меся, но ползвам хлебопекарна. Месил съм и на ръка веднъж, но не моята дейност. Правя и ръчен хляб с бъркане и с повече време за втасване. Не помня майка ми в последните години да е правила хляб. В общия случай аз го правя.



Имате ли някаква стара семейна рецепта, която да се предава от поколение на поколение?
Има една питка, която майка ми прави за рождения си ден. Тя е с много масло – може би 2 големи пакетчета. Става с тесто на козунак, усуква се, отгоре е с глазура от жълтък. Много тежка и насищаща е. Празника на майка без тази питка не го посрещаме!