С идването на октомври започна обратното броене до най-масовия маскарад в края на месеца – Хелоуин. Костюмите и интересът към преобразяването обаче са част от ежедневния стремеж на човека да се разкрива по скрит начин и да се справя със страховете си. Да бъде себе си, преструвайки се на друг или друго.
„Маската е вътре в нас. Понякога я вадим, друг път се опитваме да я свалим, с повече или по-малък успех“ – споделя в интервю за Ladyzone.bg доц. д-р Маргарита Бакрачева, психолог от Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при БАН.
-
Зловещ грим в стил графиня Дракула (ВИДЕО) -
7 известни жени, чиято кариера „избухва“, след като променят цвета на косата си -
Фотографът Христо Русев: Искам снимката да говори, да разкрива душата на човека -
Хелоуинската тиква на Лейди Гага псува, а кучетата на Рийз Уидърспуун нямат търпение да дълбаят фенери -
Синът на Поли Генова се превърна в най-сладката тиква, а на Мона Гочев – в прилепче -
Легендата за Слийпи Холоу е първата американска призрачна история (ВИДЕО) -
Доналд и Мелания Тръмп раздадоха лакомства на таласъми и динозаври в Белия дом (ВИДЕО) -
Животните също празнуват Хелоуин (ВИДЕО) -
Грим за Хелоуин - Ангел - дявол (ВИДЕО) -
Медицинските клоуни д-р Куку и д-р Пипи: Ние сме доктори, които лекуват със смях
Какви дефицити на личността издава стремежът към скриването зад маски и обличането в костюми?
Мистерията на тайнството, да разкриеш скритите си страни, защитен от маска. Тръпката да не знаеш кой е зад маската срещу теб. Това отново е извън времето – любопитството, провокацията, свободата да се почувстваш скрит и да изразиш всичко потискано.
Хелоуин е келтски езически ритуал. Може ли да се каже, че е така добре приет от всякакви нации заради основната практика, заложена в него – възможността да бъдеш някой или нещо друго?
Едва ли някой днес си задава въпроса какво се крие зад веселия празник. Водещият мотив са две изконни потребности, които на практика обясняват ролята на маската и символиката като справяне със страховете и осигуряване на своеобразен ритуал за защита. Това са потребността от сигурност и свързаност с другите. Именно те, преплетени, са в основата на всички маски, ритуали, включително амулетите. Да имаш сигурността, че въпреки плашещите неща, съществува начин да бъдеш защитен, както и фактът, че споделяш това с друг около теб.
Преобличането до пълна промяна на личността дава ли една особена свобода, която привлича хората?
Всеки ден, малко или повече, всеки се маскира. Метафорично надяваме маска на усмивка или на висота. Възможността да направи човек това реално и да види веднага отражението си в огледалото има голяма притегателна сила.
Вероятно карнавалите са така привлекателни, защото дават възможност за изява чрез визия, която е немислима в ежедневието ни?
Основен момент в карнавалите е и анонимността на тълпата. Освен личната защитеност, има енергията на тълпата, която повлича и дава неимоверно чувство за сила.
Какви други потребности задоволяват големите фестивали и карнавали?
Хората се държат много различно, когато са сами или част от група. Когато става въпрос за тълпа, нещата придобиват още по-различни измерения. Индивидът се слива и става част от един голям организъм. Забравя за собствените ограничения и страхове и се чувства могъщ. Психологията на тълпата е цяла отделна наука, която обяснява механизмите на поведението. Но водещо, разбира се, е чувството за свързаност с другите.
Защо маскирани хора, които са в ролята на весели и положителни образи, често предизвикват страх. Например клоуните.
Клоуните често се свързват с тъга. Заради непрекъснатата престорена усмивка, която хората сами усещат, че показват в ежедневието си. Фобията от клоуни също е обяснима. Ирационалното скрито и неприемането.
Защо аниматорите на деца трябва винаги да имат специални костюми, а не е достатъчно просто да са забавни?
Децата реагират първично и усмивката за тях е усмивка. С възрастта и трупането на социален опит те различават фалшива, престорена и куп други усмивки. Усмивката между другото е здраве. Всяка усмивка ни прави балансирани, защото е израз на вродената емоция радост. Мозъкът приема усмивката директно – тя означава, че няма заплаха и че нещата са наред. Мозъкът подава сигнали и на тялото. Говорим, разбира се, за искрена усмивка.
Човек бива ли отвличан от действителността най-лесно чрез образи, които не съществуват?
Всеки има свой фантазен свят за бягство от реалността или просто за успокоение. Да вземем най-популярното днес – социалните мрежи и лайковете – това също е своеобразна фантазия заради количеството, което носи и което е непостижимо в действителността. А фантазията е свързана с нереални или поне украсени образи – за себе си и другите. Приказките съществуват, откакто има хора. Фантазията за сила, красота и справедливост.
Маската - задължителен атрибут в израстването на личността или вечен аксесоар за игра?
Маската е вътре в нас. Понякога я вадим, друг път се опитваме да я свалим, с повече или по-малък успех. Всяка социална роля е маска, която ни отдалечава или доближава до автентичния ни Аз. Проблем може да има единствено, когато много дълго носим една маска и забравяме да я сменяме с друга. В останалите случаи всяка маска е здравословна – тя е своеобразният образ, ролята, която изпълняваме. Когато имаме изградена маска, тя ни дава сила, защото ние сме я избрали и украсили. Единствено е добре да украсяваме и променяме маските си, защото се променяме и ние, и светът около нас. Всеки ден.
