В село Осеново мирише на печени чушки, от кoмините излизат причудливи образи от пушек, аленочервени ябълки са покрили улиците. Накъдето и да погледне човек вижда живописни природни картини oт Пирин. Последните останали жители там - около трийсетина, можеш да срещнеш само рано сутрин за топъл хляб или вечер, по хлад. Срещата им е там, където е била и някога – пред училището. Но всичко вече е различно…
Вижте повече за село Осеново в репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV, както и в богатите ни галерии в статията.
Светът на 85-годишната Митра е малка стая с печка и легло. Вече 12 години тя живее съвсем сама. От домът й обаче винаги се носи аромат на току-що приготвена храна.
Посреща всеки с усмивка. Заделила е от малкото, за да има винаги с какво да почерпи.
"Никога не съм била щастлива. Много деца бяхме, нищо не се падаше на мен, аз бях най-малката. Нищо не ми се падаше. Нямаше нищо в магазина, нямаше дрехи да си купиш, някога беше лошо, а сега е хубаво", казва баба Митра.
Шарената забрадка, която носи днес, е същата като онази, която някога майка й направила от разрязана басмена рокля, за да има всяко една от сестрите й кърпа.
"Исках да уча, тук изкарах до 7 клас, но не ми дадоха. Майка ми и баща ми бяха възрастни и нямаше кой да кара мулетата и не ми дадоха да уча, иначе не ме биваше по история и география, чатках аритметиката и не ми дадоха да уча, исках аз да уча, ако искаш ще идеш по-далеко", казва тя.
Далеко сега са децата и внуците. Сама се грижи за себе си. Има и две козички.
"Като стана оправям си, имам животни, нахраня си ги… Сама си готвя за мен. Понякога готвя повечко и слагам в хладилника да имам", казва Митра.
"В село беше някога хубаво, но сега вече не е хубаво", казва тя.
Историите от някога вече почти не ги помни. Забравила е дори мечтите си. Все по-малко й се говори. Кротко, всеки ден, чисти фасула - прегръща я тишината.
"Що прави тази младеж тука, младежта избяга по друга държава, да мизерува там, а да си остави тук майката и таткото да се наказват сами", казва Митра.
Историята на всяка една баба от село Осеново започва и свършва като тази на Митра. За тях нищо няма да се промени, а селото ще продължи да бъде красиво и до последната погълната от времето къща. Историите им от живот, преминал в себераздаване ще напомнят в годините затова просто как да бъдем хора.
