Много български села имат любопитни имена, зад които се крият интересни истории. Днес в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV репортерът Радиана Божикова ни пренася в село Гугутка. То е разположено близо до българо-гръцката граница и често е посещавано от туристи заради красивите стари къщи.
Благо пролетно слънце разстила топлите си лъчи над село Гугутка. Един щъркел мърда любопитно от висок стълб до старото кметство. Селото е оредяло откъм хора. Днес са под 60.
Навремето селото наброявало около 700 семейства и на Димитровден на черква излизали 40 млади невести. Но през 18 век, когато се появява чумата, селото се разпръсва и хората бягат към Балкана.
Селото било орисано за втори път да остане без душа. През 1913 г. то било опожарено. Стара църква и костница напомня на местните за ограбените и избити семейства в миналото. Хората намерили обаче нови сили да съградят живота си. Създали голямо училище с 18 учители. Единият от тях – талантлив художник.
"Само, че той рисувал с въглен, не рисувал с блажни бои, навремето така било… Този човек, когато се събрали да решат какво име да дадат на селото - вече имало заповед на царя, той казал: Слушайте, аз когато отивам надолу по реката, тук има много гугутки, много гугат, дайте да го кръстим селото Гугутка", казва Димитър Везиров.
Гугутка било едно от най-богатите села в района. С бубарство, тютюн и животни хората тук изкарвали парите си.
"Къщите са направени специално за отглеждане на буби и на тютюн, за съхранение на тютюн. Долните етажи са помещения за добитък. Когато дойдох тук за първи път през ноември 1970 г., селото беше пълно - почти нямаше празна къща", допълва 73-годишният жител на селото.
Открехнатите стари прозорци, през които не се подава никой, разказват за болката и страховете на хората - едно красиво селце, разположено близо до граничната бразда, да не притихне отново в самота. Днес тук има само четири работни места. Eдно от тях е в магазина, от който пазаруват съседните села.
"Моето семейство направихме един магазин, ами то минахме през хиляда перипетии – четири години го купувахме, четири години го оборудвахме и се подписахме на 400 места, че голяма работа открихме - един селски магазин", казва Димитър.
За местните селският магазин означава много. Там се събират всички. Там се научават новините. Там обсъждат и бъдещето, в което все по-малко вярват...
"Бог високо, цар далеко – какво можем да променим ние", казва Везиров.
Текст: Радиана Божикова
