Новинарските хроники са толкова черни, че сякаш вече свикнахме войната - където и да се води по света - да не спира. Можем ли да спрем войната на този свят? Отговаря едно от големите имена в съвременната артистична сцена на Бейрут - Омар Раджех. Идеята за спектакъла му #minaret, който открива тазгодишното издание на фестивала ONE DANCE WEEK на 21 септември, идва като препратка към разрушена джамия от 9 век в Алепо преди пет години. Какво да очакваме? Ето какво разкрива ливанският хореограф в интервю по WhatsApp.
Спектакъл-съпротива срещу войната в Сирия ли е #minaret?
Не е специално за войната в Сирия. Мисля, че като цяло пърформансът е съпротива срещу идеята за разрушаването на града, срещу идеята за войната и насилието. Разбира се, войната в Сирия е нещо, което инициира този проект. Мога да кажа, че това ме засегна до такава степен, че почувствах че трябва да направя нещо, да участвам, да реагирам срещу насилието, което се случва на това място - войната в Сирия. Но, разбира се, фокусът на идеята за разрушението идват от минарето в Алепо, въпреки че това може да се случи с всяка сграда във всеки град по света. В историята има доста градове, които могат да послужат като примери за нас, тъй като са били разрушени от войната и агресията. Мога да кажа, че пърформансът е основно въпрос относно това как можем да се противопоставяме на насилието, как да реагираме, какво да направим.
Когато дроновете атакуват, как танцът трябва да реагира?
Точно това е въпросът, който поставя пърформансът. Това е изключително важен въпрос. Какво можем да направим днес в изкуството и културата по отношение на войната и насилието. Как днес да се изправим срещу тях, как да съпротивляваме? Какви са нашите инструменти, за да направим това - в танца или изкуството? Вярвам, че това е важен въпрос, който самият аз си задавам в процеса на този пърформънс.
Желанието за спектакъла по тази тема идва, когато виждате във Фейсбук видеоклип от дрон, заснел атаки над Сирия. Как се почувствахте?
Това, което видях във Фейсбук, беше кратък филм, заснет от дрон, който показва унищожаването на града. За мен тази картина на разрушаване на сградите, къщите и улиците, както и животът сред тях, беше шокираща. Точно това породи въпроса в мен какво можем да направим срещу това, как да реагираме. Гледах това видео във Фейсбук и не знаех дали да го харесам, да го игнорирам, да напиша коментар… Беше ми изключително трудно да взема решение какво всъщност да направя. Предизвика множество реакции в мен и тогава си зададох въпроса: Какво мога да направя? Също така исках да трансформирам този момент в креативен процес, с който да запитам: Какво прави изкуството днес, срещайки такова унищожение? Какво могат танцът и изкуството да направят? Какво трябва да направим и как да го направим?
Как можем да се противопоставим на унищожаването на културата, историческото наследство и цивилизацията?
Бих желал да имам отговор на този въпрос. Не мисля, че ролята на танца е да спре войната. Определено не виждам ролята на изкуството или танца в спирането на войната и не знам дали можем да го направим чрез тях, но те могат да имат голяма роля в създаването на осведоменост и в създаването на съпротива. Да отворят възможности за изправяне срещу тези актове на агресия и разрушение, както и намирайки по-добри начини за нашия живот. Ролята на танца е изключително важна - не да спира войната, а да помага и да участва в създаване на тази осведоменост и съпротива срещу нея.
Спектакълът #minaret открива танцовия фестивал ONE DANCE WEEK 2018. Какво да очаква публиката в Пловдив?
Световната премиера на #МИНАРЕ ще бъде в Рим на фестивала "Romaeuropa" 2018, а в Пловдив ще се състои предпремиера. Това, което мисля и на което винаги се надявам, е хората, които ще посетят пърформънса, да бъдат отворени да преживеят заедно с нас една креативна вечер. Не трябва да очакват нищо, просто да дойдат и да бъдат отворени за тази среща, като се надявам вечерта да отвори много въпроси, възможности, дискусии, разговори и реакции относно техния живот и този на останалите хора. Надявам се това, което ще се случи по време на пърформънса, да предложи такива възможности за тях.
Знаете ли за съществуваща философия, която би помогнала на хората да живеят в мир?
Въпросите ти наистина ме затрудняват, би ми се искало да имах (смее се). За мен е изключително важно, дори да не можем да променим нещата, които желаем, да не бива винаги да смятаме, че те са погрешни и че не трябва да се случват. За мен частта към това е в танца и културата, затова и избрах да работя като хореограф. Но същевременно не очаквам от танца или която и да е друга форма на изкуство повече от загриженост. Изкуството само по себе си е артистичен процес, който отразява нашия живот, което задава въпроси относно социални и политически проблеми. Но не мисля, че трябва да бъде използвано за решаването на прекалено специфични теми, а просто да ги осветлява.
