Знаете ли кое е поколението, което е гледало най-много филмчета на Дисни? Точно така, ние. Хората, които сме родени към края на миналия век, сме гледали многократно едни и същи филмчета, без да ни омръзват, а родителите ни са ни ги пускали отново и отново, за да си осигурят час и половина тишина и спокойствие. И в резултат на това сега цяло поколение е изградило представите си жа живота и за социалното си общуване на базата на приключенията, които е виждало в Магическото кралство на Уолт Дисни.
По тази причина популярните анимации и игрални филмчета на най-голямото студио в света винаги са били обект на задълбочени дискусии и понякога критики, заради стереотипите, които налагат на малките деца.
Едно много любопитно изследване, което BBC публикуваха наскоро, очертава трите епохи в развитието на начина, по който са представени женските образи в анимационните филмчета.
Първа епоха: Жената като домакиня в очакване на принца
В тази епоха попадат анимационни класики като „Снежанка“, „Спящата красавица“ и „Пепеляшка“.
Всички тези героини са принудени по злощастни стечения на обстоятелствата да станат домакини (в дома на злата си мащеха или в къщата на седемте джуджета), докато един ден при тях не идва принцът на бял кон, който се влюбва в красивата им външност и ги спасява от тежкия им живот.
Женските персонажи от този период се характеризират с това, че са пасивни и всичко, което им се случва, е в резултат на чужди решения. Те не носят никаква отговорност за живота си и никога не поемат инициативата. При „Спящата красавица“ и „Снежанка“ дори не бяха в съзнание, когато бяха спасени от принца, докато Пепеляшка не пое инициативата да се представи на принца, а чакаше той да я разпознае по обувката ѝ.
Друга черта на филмчетата на Дисни от този период, според експерта по културни възприятия Мартин Грифин от Университета на Дърам, е представянето на работата като нещо ужасно. Женските персонажи са принудени да работят, докато не се появява принцът, които ги измъква и им подарява спокойствие. Според Грифин, това създава представата, че перфектният мъж е този, който може да ти позволи да имаш всичко, без да се трудиш за него.
Втора епоха: Жената като бунтарка… но не съвсем
В тази епоха попадат анимации като „Ариел“, „Аладин“, „Покахонтас“, Мулан.
През 90-те години образът на жените във филмчетата на Дисни се променя. Те стават по-независими и готови да се борят срещу авторитетите. Появява се образът на героинята бунтарка, която се опитва сама да определя как ще се развие животът ѝ.
Мия Адеса от университета в Колорадо обаче забелязва нещо много притеснително – в новите филмчета с героини бунтарки, женските образи говорят по-малко, отколкото в по-старите. В „Малката русалка“ жените говорят само в 32% от филма, 24% в „Покахонтас“, 23% в „Мулан“. Това са все филмчета, в които жените са в главната роля. В „Аладин“, където Жасмин е второстепенен персонаж, жените говорят едва в 10% от времето.
Според Мия Адеса това може да се тълкува като отказване на жените от правото им да разсъждават самостоятелно и да казват на глас какво мислят. Отказът от гласност е най-осезаем в „Малката русалка“, където Ариел се отказва от гласа си в замяна на чифт дълги крака и принц.
В този период, макар да трябва мъжете и жените да са по-равностойни, в крайна сметка по-често мъжете движат историята, вместо жените. Те налагат волята си на женските персонажи редовно, докато жените по-често говорят колебливо и несигурно.
Трета епоха: Еманципираната жена
В тази категория попадат „Принцесата и жабокът“, „Зоотрополис“, „Замръзналото кралство“, „Храбро сърце“, „Смелата Ваяна“.
Чак в последните години женските образи във филмите започнаха да стават наистина самостоятелни. Във филмчетата „Принцесата и жабокът“ и „Зоотрополис“ женските персонажи са движени от желанието за професионално развитие – зайчето Джуди Хопс мечтае да стане полицайка, а Тиана е готвач и работи на две места, за да отвори собствен ресторант.
Новите женски персонажи не чакат някой да дойде да ги спаси, а сами тръгват на пътешествия като Моана (известна в България и още няколко европейски страни като Ваяна, защото името Моана е регистрирана търговска марка) и принцеса Мерида.
Дисни опитват да поправят женските образи и от някои по-стари филми чрез игралните екранизации. По тази причина и Бел от „Красавицата и звярът“ е превърната в отявлена феминистка във филма от 2017 г.
Проблемът в женските образи, който остава непроменен
Има обаче един аспект от представянето на жените във филмчетата на Дисни, който остава непроменен през годините. Всички принцеси на Дисни са с перфектна външност.
Сара Койн от университета „Бригам Иънг“ е открила, че има връзка между филмите на Дисни и начина, по който младите момичета възприемат красотата. Момичетата, които са гледали повече филми на Дисни, имат по-ниско самочувствие за външността си, защото никога не могат да приличат не перфектните принцеси.
Това отношение повече предимство имат DreamWorks с тяхната принцеса Фиона, която в края на „Шрек“ осъзна, че може да е красива и без да се вписва в идеалите за красота на обществото.
