Приблизително един на всеки десет души по света има цвят на очите, който поетично може да бъде оприличен на нюанса на лятното небе, на тропическия океан или дори на бледия оттенък на безупречно изрязан аквамарин. В някои европейски популации този дял може да достигне до трима от всеки четирима души.
Защо този цвят се запазва еволюционно в конкуренция с по-земните тонове на тъмнопигментирания ирис отдавна е повод за спекулации в научните среди. Сега антрополози от Обединеното кралство предполагат, че сините очи могат да имат леко предимство при слабо осветени условия, съобщи Science alert.
В своя предварителен експеримент Кьоко Ямагучи и Фейт Ерин Кейн от Университета "Джон Мурс" в Ливърпул изследват тази възможност с 39 възрастни доброволци, които се подлагат на прост 30-секунден очен тест при намаляваща интензивност на светлината.
Анализ на данните установява, че хората с ярко сини очи са можели да четат изобразени символи (цифри и букри) на стената при значително по-малко светлина - средно минимум 0,7 лукса - отколкото техните връстници с кафяви очи, които средно са имали минимум 0,82 лукса.
Като се има предвид, че проучването е предварително, с относително малка извадка и предстои да бъде рецензирано, резултатите от експеримента подкрепят теорията, че загубата на пигментация в ириса е черта, запазена в някои популации, за да се постигне максимално добро зрение в среда с по-ниска осветеност.
Независимо дали са очите са лешников цвят, буреносно сиви със стоманени отенъци или зелени с кехлибарени нотки, всички ириси се състоят от двойка "слоеве" с различни количества протеини (като меланин).
Различните количества протеини в покриващия слой потъмняват очите. С намаляването на пигментацията разсейването на светлината през прозрачните слоеве на окото придава на ириса по-син оттенък - не по-различен от начина, по който разпръснатата в атмосферата светлина придобива познатите небесни тонове.