Общоизвестен факт е, че на повече от 90% от хората им се налага да работят, за да се издържат или поддържат някакъв стандарт на живот.
Обикновено ние прекарваме голяма част от времето си на работното място. Естествено е да искаме да се чувстваме добре там. Какво се случва обаче, ако не харесваме работата или част от колегите си, или шефа си и т.н.?
Вариантът с напускането на работното място не винаги е удачен, поради най-различни разбираеми причини. Това не означава, че трябва да се примирим с обстоятелствата и да вдигнем ръце, предавайки се.
По-добре е да открием начин, чрез който да запазим душевното си спокойствие и физическото си здраве. Може би звучи трудно, но веднъж, ако открием метода, който действа при нас и загърбим негативизма предизвикан от проблемите в работата, промяната в здравето ни ще е налице.
Какво може да направим, за да подобрим положението си?
- Нека всяка сутрин се събуждаме с усмивка. Да, понякога ни е изключително трудно да отворим очи и да се измъкнем изпод завивките, а какво остава и да се усмихнем. Обаче, ако се фокусираме върху неща, за които сме благодарни (за работата, за възможността да се развиваме, за парите и т.н) ще ни е по-лесно да започнем деня положително, а от там да поддържаме тази нагласа и на работа. 
- Ние не сме мърморковци! Добре е да спрем да се оплакваме от всичко. Ако се огледаме и действително потърсим възможности – ще открием много начини да подобрим положението си или да извлечем полза или поука.
- Никой не ни е виновен за положението, в което сме. Може би много хора ще намерят куп причини и доводи, за да докажат, че някой друг е виновен за положението, в което са изпаднали. Но каква е ползата? Ако изцяло поемем отговорност за живота си ще е по-лесно да се измъкнем от блатото на негодувание. Нека се вземем в ръце и да помислим – Какво мога да направя, за да подобря утрешния си ден? Със сигурност идеите ще изникват една след друга.
- Уроците, които получаваме. Във всяка случка се крие безценен урок. От всичко може да имаме полза. Въпросът е до колко сме разширили съзнанието си и до колко имаме волята да се усъвършенстваме. Понякога дистанцията на времето изяснява нещата, но винаги може да си задавате въпросите – Какво научих от случилото се? Как да бъда по-добър?
- Хората, с които работим също имат свои проблеми. Ние не сме центърът на света. Трябва да приемем, че не само ние сме емоционално раними, а и останалите. Може би някои от вашите колеги имат лични проблеми и това се отразява на отношенията им с вас или просто прикриват своята слабост и страх, чрез агресивното си поведение или липса на такт. Няма значение защо го правят, важно е да се научим да не приемаме всичко лично.
Още по-добре, нека се усмихнем на човека до нас и да кажем „Разбирам как се чувстваш, мога ли да ти помогна?”. Това ще бъде изненада събеседника ни, но със сигурност ще смекчи отношението му към нас.
- Да бъдем толерантни. Мила дума, искрена усмивка, добър жест правят чудеса. Изпробвайте го!
- Когато сме затрупани със задачки. Най-често стресът ни спохожда, ако сме претрупани с работа, а времето, за да да я свършим е малко. Нека се опитаме да си създадем навика да бъдем спокойни, независимо, колко задължения имаме. Ако сме припряни и нервни, няма да свършим повече неща, отколкото ако сме спокойни и действаме хладнокръвно.
- Ако някой говори зад гърба ни. В големи колективи, винаги се случва някой да злослови по наш адрес. Ако обаче реагираме остро, рискуваме да бъдем въвлечени в „клюкарската игра”. Нека просто подминем тези задкулисни нападки и да продължим да вършим работата си както обикновено. Обикновено тези, които се опитват да ни навредят се провалят сами (никой не харесва клюкарите).
- Да се забавляваме! Винаги може да намерим нещо, което да ни радва. Просто нека се отпуснем и да влезем в ритъм.
- Да не спираме да се усъвършенстваме. Всичко се променя, така че нека се променят и нашите способности. Ако използваме всяка минута да усъвършенстваме себе си, в бъдеще ще има все по-малко препятствия пред нас.
Не спирайте да търсите възможности за развитие, изразете най-доброто от себе си.
Автор: Таня Димитрова,
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
