Почти няма български дом без саксия с индрише (Pelargonium roseum). То е вечнозелено многогодишно растение със специфичен свеж аромат. Древните хора го използвали като лек за рани и тумори. И днес във фитотерапията то намира приложение заради антисептичното, аналгетичното, антидепресивно и седативно действие. Широко приложение има
рецептата с индрише при сърдечна невроза и безсъние:
20 листа индрише
4 лимона
100 г сурови бадеми
500 г мед
Лимоните, бадемите и индришето се смилат с машинка за месо. Смесват се с меда и всеки ден се приема по 1 супена лъжица.
Индришето е предпочитания аромат, прибавен към домашните сладка от сини сливи, дюли, череши, кайсии
Листата от индрише влизат в билкова смес за чай
стръкове пелин 30г, червен кантарион 40 г, бял равнец 40 г, синя тинтява 30 г, индрише 30 г. Една супена лъжица от сместа се вари 3 мин в 500мл вода. Прецежда се и се пие по 150 мл 3 пъти дневно преди хранене.
Есенцията е прозрачна до светло зелена. Съчетава се добре в почти всяка комбинация. Може да се прилага външно при невралгия и херпес зостер.
Маслото е полезно при отпуснати, мазни типове кожа, като почиства и стяга порите,
т.е. действа и като лек тоник. Подобно на есенциите от босилек и розмарин, индришето стимулира надбъбречната кора и балансира секрецията на андрогени и естрогени по време на менопаузата.
Благодарение на съдържанието на терпени, то е отлично средство против комари.
