Ако питате някого кое е нещото, което мрази най-много, вероятният отговор ще е един и същ: да ме лъжат.
Всички послъгваме отвреме-навреме, което е следствие на редица подробности и обстоятелства. Няма да се впускаме в размишления от типа „има ли благородна лъжа”, ако нещо премъличм, това значи ли, че сме излъгали, и т.н.
Оказва се обаче, че в диагнозата „паталогичен лъжец” има резон. Макар поначало мозъкът да е устроен така, че лесно да казва истината, можем много лесно да преодолеем тази му склонност. Как? Ако просто послъгваме по-често, съобщават учени, цитирани от БГНЕС.
Когато приучим мозъка си да не казва истината, тогава лъжите ни няма да бъдат засичани дори и ако ни тестват на детектор.
Обяснението е много просто: в моментите, в които изопачаваме някой факт, мозъкът ни реагира. Това е и причината да имаме нужда от повече време, когато изричаме лъжа.
Това време обаче намалява с всяка нова лъжа, докато не се превърнем в онова нещо, което всеки би отрекъл, че е, а именно – паталогичен лъжец.
