Замисляли ли сте се някога как от малката, почти изсъхнала от силните слънчеви лъчи черна семка, на тънка и жилава нишка, върху спечена и напукала се от жега земя се ражда плодът с най-свеж цвят, плод бомба от сладка и разхлаждаща свежест?
Огромен – с две ръце да го носиш.
Красив – с нишки от зелено и черно, игриво криволичещи.
Тайнствен – скрил зрелостта си зад дебела или тънка кора.
Даааааааа... за динята става дума.
Дали е зряла се познава по звука, който издава, когато я чукнеш с пръсти по кората. Зрелите дини издават глух, плътен тон. Сякаш ти проговарят – вземи мен, вземи мен...
Сладка, сочна... Захапваш парче, а сокът от него започва се стича бавно по брадичката ти. Образува лепкава хладна бразда чак до лактите. Можеш да я захапеш по най-сладката част – петлето (горната част на резена, в която няма семки), да издърбаеш с лъжица за сладолед малки топки и да ги добавиш към десерт или сладолед, да я набодеш на шишчета като редуваш със сирене, да си направиш динена лимонада, да напълниш динята с мастика или ром и да забиеш по една сламка за всеки приятел от тълпата...
По правилата на стара детска игра отделяш семките – зрели, дебели и черни и малки, тънички и нежни, бели семчици. После ги подреждаш по двойки в чинията си – черните са принцове, белите принцеси. Ще ходят ли на бал? Семките на динята са и много полезни. Консумацията им подобрява работата на бъбреците.
Динята е плодов зеленчук. Тя съдържа витамин С, бетакаротин, калий, желязо, магнезий и др.
Регулира работата на сърдечно-съдовата, храносмилателната система и черния дроб, нормализира кръвното налягане, тонизира мускулите. Сокът на динята облекчава болките при слънчево изгаряне, а се препоръчва и при болки в гърлото. Помага за изчистването на подкожните мазнини. Дава усещане за ситост и утолява жаждата, а най-хубавото е, че в 100 г диня се съдържат едва 30 калории.
Е, как да не ти се прияде или да получиш порив за писане?
Препусна ли на детството в годините,
все виждам дядо - старец белокос.
Умееше през лятото със дините - да разговаря.
И по начин прост! Почукваше с набръчкан показалец по динята-
а тя с невидим глас му казваше зелена или зряла е..
И дядо я разрязваше за нас.
Учудвах се на вярното му чувство - макар че той почти бе вече глух!
Навярно всяко истинскоо изуство изисква нещо повече от слух!
/Йосиф Йосифов/
