#Какво представлява инвагиналната херния
Ингвиналната (известна още като слабинна) херния представлява пробив и излизане в подкожието на коремни органи през ингвиналния канал (най-често черва или голямото було), покрити с париетален перитонеум. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Това е най-често срещаната херния – 75% от всички случаи.
Според статистически данни повече от 3% от жените развиват през живота си ингвинална херния. По последни данни техният брой, в световен плън, днес възлиза на 12%. В сравнение с тях мъжете са почти 25 пъти по-склонни да развият ингвинална херния.
Ингвиналният канал е нормална анатомична структура - канал с дължина около 4-5 см, който съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. При определени обстоятелства, стените на този канал са с намалена здравина и част от органите на коремната кухина преминават през него. Това може да доведе до болка и невъзможност за връщането на коремното съдържимо – възможни са увреждания на чревната стена, налагащи спешна оперативна намеса.
#Как можем да разпознаем наличието на инвагинална херния
Хернията се диагностицира лесно. Ето най-честите симптоми, по които можем да я да я разпознаем.
- Обикновено се забелязва подутина, която се прибира в легнало положение или при лек натиск с пръсти;
- Усеща се болка и тежест в слабинната област, предизвикана вследствие вдигане на тежки предмети, физическо усилие, кашлица или продължително стоене в изправено положение;
- Болката може да е внезапна и остра или тъпа и засилваща се към края на деня;
- Наблюдава се и продължителна болка, придружена с подутина, която не се прибира при натиск;
- Зачервяване на надлежащата кожа, придружено с повръщане;
При появата на последните два симптома има голяма вероятност хернията да е инкарцерирана (заклещена херния).
#Какви са причините за появата на херния
Коремната стена има естествени слаби зони, предразположени най-много към развитие на херния. Причините за нея могат да бъдат от най-различен характер: силно напрежение върху коремната стена, вдигане на тежки предмети, упорита кашлица, стареене, увреди от различно естество, стар оперативен разрез, вродена слабост, затруднения при дефекация или уриниране. Херния може да се развие в най-различна възраст.
#При кои случаи трябва спешно да се обърнем към лекар
- Трайно повишена телесна температура (39 градуса);
- Кървене;
- Подуване в областта на слабините или корема;
- Изтичане на гной от раната/раните;
- Болка, която не се повлиява от обезболяващи медикаменти;
- Поява на гадене и повръщане;
- Невъзможност за уриниране;
- Студени тръпки;
- Упорита кашлица и задух.
# Какви са възможните методи за лечение на херния
- Колан за херния – употребата му не лекува дефекта, препоръчва се единствено в случаите, когато има абсолютни противопказания за хирургично лечение
- Конвенционална (отворена) херниопластика – прави се разрез 8 – 10 см в слабинната област, като се разединяват кожа и подкожие и се достига до нивото на дефекта. Той може да бъде възстановен само със собствени тъкани или с имплантиране на синтетична мрежа (херниално платно). Операцията може да бъде извършена с локална, спинална или обща анестезия.
- Лапароскопска херниопластика – през 3 малки разреза (0,5 - 1 см) на коремната стена се поставят троакари. В коремната кухина се вкарва тънък лапароскоп (миниатюрен телескоп), свързан с камера и два работни инструмента. Методиката позволява оглед на цялата задна повърхност на коремната стена и всички зони, в които потенциално могат да се появят хернии. Отслоява се перитонеума (ципата, покриваща коремната кухина), обработва се херниалния дефект и се поставя голямо 15/14 см синтетично платно, което се фиксира със специален инструмент – такер.
