Не е име Мони, нито е първата част от думичката нон-стоп , а е чисто и просто нони. Не е име на животно, нито пък поредната марка вафли, жителите на Полинезия го използвали за лечение на всевъзможни неща. Е, що е то?
В днешно време нони се е превърнала в една от суперхраните на бъдещето. В своята родина – Югоизточна Азия и Австралия, то е просто вечнозелено тропическо дърво, което ражда малки, неособено красиви плодове, подобни на смачкана зелена ягода, с много семена, само че с по-големи размери.
Отделният плод достига дължина между 4-7 см.
Дали плодът е узрял можете да познаете по цвета му – първоначално той е зелен, след това става жълт, и накрая почти бял. Освен неестетични външен вид, нонито има и силна миризма, а и вкусът му не може да се похвали с кой знае какви вкусови качества.
Колкото и лошо да изглежда, и колкото и лошо да сме настроени към външния му вид, учените вече са доказали, че въпреки нелицеприятния си изглед, той е една от суперхраните на бъдещето – съдържа почти всички съставки, от които се нуждае човешкият организъм, за да оцелее – витамини, минерали, ензими, фитонутриенти, антиоксиданти, фибри и др.
Освен всичко това, следвайки навиците и привичките на древните жители на Полинезия, изследванията са доказали много от лечебните му свойства – противовъзпалителни, облекчаващи болката, подсилващи имунната система, облекчаващи настинка, грип, температура, проблеми с храносмилателната система , инфекции, главоболие.
В България нонито все още не е широко разпространено и може да се намери под формата на сокове, извлеци и таблетки, подобно на много други суперхрани.
