Хубавото слънчево време ни прави по-усмихнати, по-бъбриви и желаещи да споделяме. С Деси Димитрова – координатор на Slow Food за България, присядаме на малка зелена маса в уютно италианско ресторантче, и между аромата на чесън и доматен сос, някак съвсем естествено, се появява споменът за споделянето на рецепти в миналото, за старите тетрадки, с петна от олио и брашно, в които майките ни дисциплинирано записваха всички продукти и начини на приготвяне на сладките, които са вкусили, докато са гостували нейде.

Покажи ми баницата, която си направила, за да разбера каква жена си

 „Като студентка имах една хазяйка, която беше завършила немско училище. Там я бяха учили как да бъде дама и домакиня. Всеки четвъртък тя вадеше огромните бакърени съдове и цял ден майстореше нещо в кухнята. А цялата къща ухаеше на непознати за моите сетива, формирани по времето на соца, аромати. Наричах я Малвина, като Малвина от книжката за Пинокио, защото имаше сини коси.

Спомням си също времето, в което се появиха първите купешки торти. Беше въпрос на чест да предложиш такава за рождения си ден. Между домакините имаше съревнование кой по-вкусно ястие ще приготви, с какви сладки ще замаеш главата на колежките или каква манджа ще приготвиш на съседите, които си поканил на гости. А сдобиеш ли се с вносна рецепта от „Некерман“, ехе... Днес магазините преливат от всякакви продукти – екзотични, автентични. Но във времето, в което имаше два вида сирене и два вида кашкавал, кулинарната фантазия се развихряше."

Хубавото е, че този дух на споделяне, на избиране на домашно приготвени сладкиши, вместо на такива, произведени с яйчен прах, подобрители и набухватели, в трафопост, пригоден за сладкарски цех, подредени в стиропор и опаковани в найлони, е жив и днес. Хората предпочитат домашните яйца от бабата на село, вместо картонената опаковка от хипермаркета, защото с тях тестото за кекс става плътно, пухкаво, ароматно и жълто. Избират плодовете и зеленчуците си директно от производителя, за да спестят оскъпяването им по пътя. А след като имат всички продукти, в кухнята се създава една невероятно топла домашна атмосфера – всеки член от семейството може да се включи в готвенето и между облаците от брашно и аромата на току-що кипнало прясно мляко да се изпече най-вкусното вълшебство. А след това бавно и с наслада всички заедно да похапнат.

Една рецепта за фини сладки с локум броди от тетрадка в тетрадка, от уста на уста вече половин век. Сладките са записани по различен начин – масленки, локумки. До нас достигат като пуричките на леля Ценка. Приготвихме ги така, както ги е правила преди 50 години тяхната майсторка и си облизахме пръстите.

Необходими продукти:
мая
1 ч.ч. хладко прясно мляко
1 яйце
2 ч. ч. свинска мас

Маята и млякото се смесват и маята се размива с пръсти. В брашното се слагат яйцето, маста и млякото. Омесва се меко тесто. Разточва се на кора с дебелина половин сантиметър и с чаша се изрязват кръгове. Във всеки от тях се поставя парче локум. Прегъват се и се прищипват с вилица. Пекат се на 200 градуса по Целзий. Още топли се овалват в пудра захар.